Няма съмнение, че откритите през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ кости са на цар Самуил, заяви акад. Васил Гюзелев. По думите му научните изследвания датират останките към XI век – времето, в което е живял българският владетел.
„Доказано е категорично, че тези кости принадлежат на личности, които са от XI век“, каза историкът. Той уточни, че връзката с цар Самуил се основава не само на датировката, а и на археологическите артефакти и писмените извори.
Откритието в базиликата „Св. Ахилий“
Костите са намерени в саркофази в базиликата на остров Ахил в Малкото Преспанско езеро. Проучването е извършено от гръцкия архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос, който първоначално изследвал храма като архитект, а по-късно продължил работата си като археолог.
Муцопулос е изразил предположението, че саркофазите принадлежат на цар Самуил и на негови родственици – сина му Гаврил Радомир и Иван Владислав, син на Самуиловия брат Аарон.
Според акад. Гюзелев допълнителна опора за това са надписите по стените на базиликата в Преспа. Те посочват основни митрополитски средища на България от периода, чиито имена в голяма степен съвпадат с данните в първата грамота на Василий II Българоубиец, издадена през 1019 г. в полза на Охридската архиепископия.
Историческата връзка със Самуил
Акад. Гюзелев определя цар Самуил като една от най-значимите фигури в средновековната история на България. Управлението му е свързано с борбата за запазване на независимостта на държавата срещу византийската експанзия.
Самуил е син на комит Никола, управител на областта с център Средец, днешна София, и на Рипсимия. Данните за семейството му се свързват с надгробен надпис, открит край село Герман до Преспанското езеро. На него са отбелязани родителите на владетеля и брат му Давид.
„Тук става дума за едно археологическо откритие, което пряко потвърждава писмените свидетелства“, каза акад. Гюзелев.
Останките вече са в България
Изказването на историка прозвуча в деня, в който тленните останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, бяха предадени от Гърция на България. По силата на споразумението между София и Атина България предаде на Гърция 48 църковни реликви.
След държавна церемония в София останките бяха положени в базиликата „Света София“. За акад. Гюзелев връщането им има свещено историческо значение, тъй като те са свързани с владетел и личности, оставили траен отпечатък в българската история.
Източници: БНТ