В продължение на десетилетия Холивуд търсеше своите злодеи сред безумни учени, престъпни корпорации, диктатори и хора, мечтаещи да завладеят света. Днес все по-често ролята се пада на друга фигура – технологичния милиардер.
И този път героите нерядко имат реални имена.
Марк Зукърбърг, Илон Мъск, Елизабет Холмс, Сам Алтман и Сам Банкман-Фрийд са сред технологичните предприемачи, които вдъхновяват нова вълна от филми и телевизионни продукции. Общото между тях е не само връзката със Силициевата долина, а и начинът, по който киното започва да представя огромната концентрация на технологична, финансова и обществена власт.
Това е част от по-широкия „techlash“ – обратната реакция срещу влиянието на Big Tech върху ежедневието, икономиката и политиката.
От предприемача герой до технологичния злодей
Промяната е забележителна. Само преди десетилетие технологичният предприемач често беше представян като ексцентричен визионер – човек, способен да промени света от гараж или малък офис.
Днес сценарият все по-често е различен.
Милиардерът от технологичния сектор притежава огромна компания, контролира чувствителни данни, инвестира милиарди в изкуствен интелект, изгражда центрове за данни и има влияние, което понякога надхвърля това на цели институции.
Точно този образ се превръща в удобния нов антагонист на Холивуд.
През тази есен тенденцията е особено отчетлива. „The Social Reckoning“ се връща към историята около Facebook и Марк Зукърбърг, документалният „Musk“ поставя във фокуса Илон Мъск, „You Can See Everything“ се занимава с историята на основателката на Theranos Елизабет Холмс, а „Artificial“ насочва вниманието към света на OpenAI и Сам Алтман.
Към тях се присъединява и „The Altruists“, свързан с историята на осъдения основател на FTX Сам Банкман-Фрийд.
„Cupertino“ превръща битката с Big Tech в сериал
Вероятно още по-показателен за промяната е новият сериал на CBS „Cupertino“.
Продукцията на Робърт и Мишел Кинг, познати с „The Good Wife“ и „The Good Fight“, използва класическата формула „Давид срещу Голиат“, но този път Голиат е технологичната индустрия.
В центъра на историята са двама уволнени адвокати, изиграни от Майк Колтър и Рейчъл Келър, които създават кантора, защитаваща хора, изправили се срещу технологичния елит на Силициевата долина.
CBS официално описва сериала именно като история за малка адвокатска кантора, представляваща хора, пострадали от действията на технологичния елит.
Случаите засягат кражба на интелектуална собственост, сексуален тормоз, неправомерни уволнения и рисковете от изкуствения интелект.
В един от сюжетите компания за дронове се опитва да прехвърли вината върху програмист след фатален инцидент. В друг мистериозен информатор настоява компания, напомняща Anthropic, да въведе повече ограничения за своя най-мощен AI модел.
Сериалът започна с аудитория от над 3 млн. зрители и изпревари „Анатомията на Грей“ в своя часови пояс – знак, че критичният поглед към технологичните гиганти вече не е тема само за ограничена аудитория.
Холивуд винаги е отразявал страховете на обществото
Технологичният злодей всъщност има дълга история.
В класическата научна фантастика опасността често идваше от безумния учен – човек, преминал моралните граници в името на научното откритие. По-късно на негово място се появиха огромните безлични корпорации.
Cyberdyne Systems в поредицата „Терминатор“, Umbrella Corporation в „Заразно зло“ и множество други измислени компании олицетворяваха страха от технологии, които могат да излязат извън човешкия контрол.
Разликата е, че съвременните истории стават много по-персонални.
Вместо безлична корпорация зрителят все по-често получава конкретен предприемач или герой, който очевидно напомня на реален технологичен милиардер.
Изследователите Джо Стрийт и Ръс Хънтър от Northumbria University описват в научен анализ от 2024 г. капиталистите от Силициевата долина като нов тип кинематографичен злодей. Според тях съвременните научнофантастични филми използват технологичните корпорации и техните лидери, за да изразят обществени страхове по начин, сходен с този, по който американското кино от 50-те години е отразявало тревогите от Студената война.
Но има една съществена разлика.
Класическият безумен учен нарушава природните закони в името на науката. Съвременният корпоративен злодей често го прави заради потенциалната финансова печалба.
Защо точно сега
Причината вероятно не е само в киното.
Технологичните компании вече определят значителна част от начина, по който хората общуват, работят, пазаруват, получават информация и прекарват свободното си време.
С възхода на генеративния AI влиянието им се разширява още повече.
Центровете за данни променят енергийните системи. Алгоритмите влияят върху информацията, която милиарди хора виждат. Изкуственият интелект поражда страхове за работните места. Технологичните милиардери участват все по-активно и в обществения и политическия живот.
Самите ръководители на технологичните компании също са много по-видими от корпоративните лидери от миналото. Те участват в подкасти, конференции и политически събития, публикуват директно в социалните мрежи и изграждат лични марки, понякога почти толкова разпознаваеми, колкото компаниите им.
Така границата между корпорацията и нейния основател все повече се размива.
Силициевата долина като символ на властта
Това обяснява защо новата холивудска тенденция надхвърля конкретни личности като Мъск или Зукърбърг.
Зад образа на „злия технологичен милиардер“ стои по-голям обществен въпрос – колко власт е разумно да бъде концентрирана в ръцете на хора, които контролират технологиите, използвани ежедневно от милиарди потребители.
Холивуд просто превръща този страх в разказ.
И ако през XX век масовата култура се страхуваше от ядрена война, комунизъм, роботи или безконтролни корпорации, през 2026 г. един от най-разпознаваемите образи на властта вече е технологичният предприемач с милиарди долари, огромна платформа и амбиция да промени света.
Само че в новите холивудски истории той все по-рядко е героят.