Как БДЖ отвори сърцето си и едно старо ЖП депо за изкуство? (СНИМКИ)

Сградата на Хладилното депо на територията на Вагоно-ремонтен цех „Подуяне” се превърна в място за работа на творчески таланти. За втора поредна година БДЖ отвари сърцето си и вратите на старото депо за да приюти изкуството на 7 творци от различни държави, които взеха участие в новата лятна „Творческа Резиденция Водна Кула".

"Ние сме в партньорство с БДЖ вече втора година, нашите пърформанси и инсталации са финансирани от „Културен календар”- София от Столична община" , заяви художничката Ния Пушкарова, организатор на събитието.

Фестивалът „Водна Кула Арт Фест“ се провежда от 10 г. на различни емблематични или красиви, от архитектурна гледна точка, места и сгради в София.

За локацията, избрана за съботния ден, Пушкарова заяви: "Това пространство преди е било хладилно депо, но тук сега сме направили уникална колаборация между изкуство и държавна институция - добър терен за нашите идеи."

В петък се състоя първият от двата дни на фестивала, когато бяха представени няколко китайски артисти и сръбски музиканти. Вторият ден (събота) започна с пърформанси на автори от Австралия, Япония, Холандия, Англия, Украйна и България.

Ето кои бяха те и какво показаха:

Марико Хори (Япония/Сърбия) – Творчеството на Марико е насочено предимно към инсталации в алтернативни пространства, изследващите „необикновеното“ в обикновените, ежедневни детайли, дейности и места. Така, например, позиционирайки определен обект от бита (свещ, мерилка, чиния, т.н.) в среда несвързана с обекта, проектът започва да изследва момента на изненада (неочакван обект, неочаквана употреба на обекта) и наличието на „междинно“ пространство – съществуващо само при взаимодействието между средата и обекта.

Ето и творбата ѝ, наречена "В ОЧАКВАНЕ | WAITING FOR“, изложена в хладилното депо в Подуяне:

Марина Москаленко (Украйна) – Марина специализира в интерактивни инсталации, акции и визуални изкуства (вкл. Графика и Живопис); проектът й от творческата резиденция 2017 ще бъде представен в Депо Подуене, детайли предстоят – концепцията за проекта ще бъде развита и представена в рамките на „ТРВК“ и не е налична преди старта на престоя на място.

Нейната инсталация се наричаше „НАБЛЮДАВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО | OBSERVING THE PRESENT”

Пиер Тардиф (Франция/Великобритания) – креативен технолог и звуков дизайнер, електро-инженер по образование, Пиер може да се похвали с богато портфолио проекти в Лондон; идеята му е да представи съчетание от музика, наука и художествени творби.

Неговата звукова инсталация се наричаше „ВИБРАЦИИ НА ЧЕРЕПА | SKULL VIBRATIONS“

Ана-Мария Богнер (Австрия) – проект: инсталация от намерени обекти на място, трансформиращи пространството, в което са намерени; изследване на собствена и споделена реалност.

Нейното участие във фестивала представляваше инсталация/смесена техника, която носеше звучното заглавие: “БЕЗ ЗАГЛАВИЕ 2017 | UNTITLED 2017”

Харука Томацу (Япония) – проект: създаване на инсталация и интерактивен танцов пърформанс за Депо Подуене; темата на проекта изследва взаимодействието и връзката човешки спомени/памет-обекти; част от реализацията на проекта ще е видео запис и фотографиране на кратка танцова поредица – тези видеа и снимки ще бъдат инсталирани в Депото, като целта е посетителите да ги открият сами за себе си, а в последствие, налични и онлайн; веднъж дневно участник-танцьор ще пресъздаде записите на живо, на всяка от точките на инсталация, в пърформанс с продължителност 20-30 минути. В проектите си Харука използва танцова стилистика наречена Буто – авангардна танцова техника, родила се в Япония през 1950-те, Буто носи идеята за танца като начин за въздействие върху съзнанието; Буто е танц без предварителна хореография, създаден на място от емоции и спомени на танцуващите; представянето на Буто също така се определя от историята и спецификите на конкретното място/пространство, в което се изпълнява.

Неговата работа се казваше “ПЪТУВАНЕ КЪМ ТАНЦ, ТАНЦ КЪМ ПЪТУВАНЕ | JOURNEY TO DANCE, DANCE TO JOURNEY”:

Серена Чолкър (Австралия) – проект: поредица интерактивни пърформанси / срещи с публиката в Депо Подуене, които ще изследват човешката взаимовръзка с промяната и преходноста на нещата, и как това се отразява на нашата привързаност към дадено място.

Пърформънсът и инсталацията на австралийката бе наречен “ПРИКРИТО В РЕЗУЛТАТ НА ЧОВЕШКАТА МЪКА | VARNISHED FROM THE OUTCOME OF HUMAN TOIL”

Йоханес Герард (Холандия) – визуален артист, с близо 30-годишен „стаж“ с проекти в областта на скулптура, инсталации, смесени техники, фотография и печат; проектът му от творческата резиденция 2017 ще бъде представен в ОКИ „Искър“, детайли предстоят.

Неговата инсталация се наричаше: “СВЪРЗАН – НО НЕ ПРИВЪРЗАН | CONNECTED – BUT NOT ATTACHED”

White Flower (Великобритания) – Себ Сайлъс (сопрано саксофон) и Силвия Шмит (вокали). Формирали се в отговор на постоянно променящ се и всепоглъщащ град Лондон, White Flower предлагат на публиката си възможност да се отдръпнат от градския живот, да обърнат внимание на интимния звук и да си позволят да бъдат въвлечени в звучности като от сън. Фокусирайки се върху покоя и тишината, и едновременно с това изследвайки неудобното и противоречивото, те предлагат трансово съзерцаване върху катарзисни състояния.

Музикантите направиха АКустичен концерт саксофон и вокал | Acoustic concert with vocals and saxophone

Ния Пушкарова (България)
Нейната творба бе кръстена “ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ ОГРАНИЧЕНО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВА|PREDISPOSITION LIMITED BY CIRCUMSTANCES” и представляваше пърформънс и инсталация.