Книгата „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски”, беше подготвена за печат от Николай Хайтов през 2002 г., малко преди неговата кончина. След шестте книги за гроба на Васил Левски написани в периода 1985-2002 г., тази беше провокирана от безпрецедентните обругавания и оплювания в пресата от страна на археолозите и историци свързани със спора за гроба и потулването аферата около препогребването на Левски в църквата „Света Петка Самарджийска”.
Независимо от категоричния провал на противниците на препогребването в нарочно проведения диспут в БАН, както и взетото решение с Протокол No10 от 24.04.1986 г. на Бюрото на Президиума на БАН за вторично погребение в олтара на църквата и възможността това да е на Васил Левски, шепа
археолози и историци, продължиха да бранят „научната” чест на пагона, считайки себе си за единствено оправомощени да говорят по тази тема.
Във вида, в който сега се предлага на читателите настоящето допълнено издание, има нещо изключително важно и то е добавянето на първо място Личния дневник, който Хайтов води за неговите митарствания между институциите. Това е времето на извършващата се и предизвикана от него „ретроспективна” проверка за разкопките в църквата през 1956 г., осъществена със Заповед No474/1989 г. от Комитета за Държавен и Народен Контрол (КДНК). Това е официалната контролна институция на държавата до 1989 г., която си е вършела работата независимо, без да се съобразява с политическата принадлежност на обследвания, неговият ранг в политическата йерархия и авторитет на
неговата позиция.
Изготвената Докладна записка с обобщените изводи на Комисията оглавявана от гл. контрольор Паскал Стаматов, за начина на водене разкопките през 1956 г. заедно с придобитата от това полева документация и нейното съхранение, е предадена на Николай Хайтов, дни преди закриване на Комитета в края на 1989 г.
Именно тези официални документи, заедно с извлеченията от информацията за установените нарушения при водене на разкопките - манипулациите с преписа на дневника на разкопките, фалшификациите на фото архива преди проведения спор в БАН през 1986-1987г., потулването и унищожаването на документацията около разкопките, пагубното съхранение и опазване на изровените артефакти, е приложено в Притурка четвърта на настоящето издание. Така установените факти, доказват ненаучния подход и злоумишлените действия на заинтересованите лица в спора за гроба на Левски, както и желанието им на всяка цена, да бъде потулена аферата около разкопките.
През 2011г., Столичния общински съвет взе решение за поставяне на плоча, удостоверяваща, че родолюбиви българи са препогребали в олтара на църквата дякон Левски. Това беше достоен акт към паметта на един велик син на България и свят знак към делото на Васил Иванов Кунчев, именуван Левски! Така беше изпълнено и единственото желание на Апостола на свободата, да бъде погребан тук в България и всякой да знае къде му е гроба!