Те отделят доста време на компютъра. Сприятеляват се, like-ват, tweet-ват, споделят, коментират. Пълнят пощата ви със спам за всичките си действия. И застават зад всевъзможни каузи и протести, агитирайки виртуалната маса към участие. Те са т.нар. слактивисти. Определението “slacktivists” идва от английската дума „slack”, която значи „отпуснат, застоял” или „slacker” – лентяй.
Новосъздаденият термин се отнася за онези пасивни активисти в интернет, които се хващат като риба за въдицата на някоя кауза – лична, социална, политическа, световна. Оказва се, че в ерата на социалните мрежи няма противоречие в това да си активист и да си пасивен едновременно. Най-яркият пример са тези, които подкрепят някакъв протест в интернет, числят към масата недоволни, но не излизат от дома, за да участват наистина.
Последното красноречиво доказателство за слактивизъм е филмът „Кони 2012”, който счупи всички рекорди (100 милиона гледания за 6 дни) и се превърна в най-вирусното видео за всички времена. Колкото спорен и противоречив да е като намерения, филмът послужи за пример как огромна маса от хора застават зад нечии твърдения, разбирания и думи. Без да питат – истина ли е това.
С пращане на линка до всичките ти приятели във Facebook или регистрация в сайта на фондацията сякаш задачата е изпълнена – идва чувството на удовлетворение, че и ти си направил нещо по въпроса. Но това далеч не е истински активизъм.
Това е най-ниското възможно стъпало на подкрепянето на дадена кауза, обяснява адвокатът Джейсън Стърн пред „Фокс нюз”.
Мнението му не се споделя от други изследователи, според които масовото недоволство в интернет влияе на политиците и тези, които взимат решенията. „Това определено е вратичка за събиране на пари или внимание по даден въпрос, но само вижте какво става с Арабската пролет. Тя започна през социалните мрежи”, контрира Сайо Мартин, който се занимава с дигитален маркетинг.
Позицията на социалните изследователи лежи по средата – слактивизмът не е безполезен, защото създава загриженост у хората, но не и истински активизъм. Под такъв се разбират събирането на дарения, доброволчеството.
Мартин допълва, че в интернет е много по-лесно да си активен като гражданин. Все пак, не всеки може да посвети време и средства на една идея, независимо дали става дума за екология, гладуващи деца или спорни закони. Според него правилият термин трябва да е „кликтивизъм”.
Нещо повече, вече има начини за помощ от домашния компютър без да се дават реално пари. Става дума за проекта FreeRice, зад които стои ООН. Това е сайт-викторина, в който всеки участник отговаря на въпроси. Всеки правилен отговор му носи точки, които се превръщат в реална храна за нуждаещите се. Сайтът разчита на рекламни банери, с които да покрива разходите за храна и доставка. До момента е раздаден ориз, който се равнява на две хранения за 5 милиона души.