На 25 април 1792 г. французинът Клод-Жозеф Роже дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата. Песента е химн на Франция от 1795 г.
Тя е написана от Клод - Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 април 1792 година, след като Австрия обявява война на Франция. Оригиналното име на химна е „Марш на Рейнската армия“. Песента става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 година, изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ.
Марсилезата има такъв успех във времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 година е обявена за национален химн.
Впоследствие тя е била забранявана последователно от Наполеон Бонапарт, Луи XVIII и Наполеон III. За кратко е възстановена след Юлската революция от 1830 г., а окончателно става химн на страната след 1879 г.
Тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 година. Mарсилезата се утвърждава като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 година.
През 1917 година пък, след падането на царския режим и Марсилезата, и Интернационалът, са използвани за национални химни на Русия.
Песента е забранена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Третия Райх райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива.
Припомняме, че през 1793 г. Роже дьо Лил е хвърлен в затвора при терора на якубинците и е освободен чак след контрареволюцията през 1795 г. Историческа ирония е, че командирът на Рейнската армия по време на Френската революция е баварец по произход.