В текстовете на античните автори са записани десетки думи използвани от траките, от различните племена, както и названия на градове, села, реки, планини, на царе, герои и божества и т.н. Като съберем се получава един доста дълъг списък от няколкостотин думи определени като тракийски, че дори и повече. Какво пречи тогава да се даде окончателен отговор за езика на траките, а не просто да е определен като език от индо-европейското езиково семейство?
Тракийските думи, които се срещат в античните текстове са наречени от учените „глоси”. Едни от най-известните тракийски глоси са думи като „зейра” – дълга дреха, възможно ямурлук, кабаница; думата „зелас” което на езика на траките означавало вино; „брютос” – вид ечемичено пиво; „брия” – град, „дева” – също град; „бриза” – житно растение и т.н. Виждаме че това са доста различни думи от познатите ни български и славянски, а също и от латинските и немските групи и други от голямото (индо)-европейско семейство. Преди всичко тук трябва да помним, че това са думи записани от чуждоземни автори, за които тракийският език е бил недобре познат и направо казано чужд.
Още във вековете преди новата ера старогръцките автори Херодот и Ксенофонт споменават, че траките наричали своята обичайна дългата дреха „зейра” или „зира”. Това се потвърждава и от други автори, който отбелязват че дългата дреха „зира”, „зейра”, „зирай” (или дори „зура”) стигала до коленете, била пристягана с колан, често била везана. Нашите учени определят с известно колебание „зира”-та като ямурлук, кабаница, като така е записано в различни изследвания по темата и различните речници, свързани с тракийския език.
Всъщност имаме една инерция при научната интерпретация и недоглеждане на детайлите. Не е възможно ямурлука да е везан, да се пристяга с колан, да стига само до коленете, а не до глезените, стъпалата, и да няма качулка към него.
Днес благодарение на интернет имаме достъп до огромно количество информация, включително и такова свързано с различните науки и тяхната специфика, стига човек да има желание да търси и да се занимава. Така може да открием много интересни неща, дори и по такава твърде специфична тема като тракийските думи - глоси и тяхното обяснение. В немско издание от началото на 19 век, на един стар римски лексикон от 2 век, редакторът Карл Вилхелм Диндорф посочва при думата „зейра” идентичността и с думата „риза”. Той дава и съответните примери за това, като цитира работата на едни още по-стари венециански учени от 16 век, който посочват еднаквостта на думите „зейра” и „риза”, получено в резултат на разместване на сричките, от античните автори.
Подобни наблюдения остават непознати за родните учени лингвисти (езиковеди) или пък са били неприемливи, понеже никъде в изследванията на нашите езиковеди не е дори отбелязана връзката между думите „зейра” и „риза”, старобългарски риза, мн. ч. ризы.
Че това е значението а тази дума е очевидно от примерите на древните автори, а записването и с размесени срички (метатеза) е в резултат на непознаване и далечност на тракийския език. Зейрата е дълга до коленете, пристяга се с колан или пояс, не е свързана с шапка, която се носи отделно (шапка от лисича кожа). Освен това зейрите - ризите е възможно да са везани.
Употребата на думата риза (зейра) при траките, документирана от древните автори, показва че този вид дреха, която ние тясно свързваме със славянското (раннославянското) население по нашите земи, е била обичайна дреха и за тракийското население. Тя е изглеждала по сходен начин и при населението наричано тракийско и при населението наричано славянско – дълга до коленете дреха, пристягана с пояс или ремък, с различен цвят - от по-светъл до по-тъмен (в зависимост от материята), извезана или без украса. И най-важното - била е наричана по един и същи начин...
Като имаме този пример предвид, дори и неспециалистът може да намери и да се досети какво е истинското значение на тракийската глоса „зелас” или „зилас” – вино при траките. И тук опитите за директно обяснение на думата, на намирането на паралели сред близки езици и т.н. предварително са обречени на неуспех. При глосата „зелас” отново срещаме разместване на двете основни гласни в думата, която възможност е пропусната, не е разгледана, от нашите учени специалисти. Думите от тракийската реч са били чужди и трудно произносими, пак да повторим, за чужденците, особено тези със звуци ж, з, ш,щ, ч, ц и т.н. Така търсената правилна форма е думата „зелас, зейла, зила” е думат „лозе”, „лоза” или „лозница”. Така траките са наричали лозата, а не виното. Действително древните автори отбелязват, че „зелас” е тракийската дума за вино – ойнос, но старогръцката дума за „лоза”, „лозе” е ойне или ойнас, т.е. твърде близка с тази за вино - ойнос. Тази прилика и възможност за лесно объркване, при записване на текстовете и лексиконите, дори не са отбелязани при анализа на глосата от нашите и чуждите езиковеди. Което за пореден път показва колко голяма е инерцията в научните катедри при работа върху даден предмет.