В коментарите на различни хора, които се интересуват от по-древната наша история, могат да се видят много въпроси по тема славяни, траки, прабългари. Какво е общото между тях, реторично е попитал някой…? Има ли доказателства за съществуването на славяните изобщо, пита друг читател? Траките станаха римляни и ромеи до идването тук на прабългарите през 7 век, уточнява трети... И едно по-дълго разсъждение, което ще цитирам: „Ако един народ не е изчезнал, щяха да се запазят обичаите му, битът му, имената на дедите му, да се предават на синовете и внуците, езикът му да се говори още. Нито имаме тракийски имена днес, нито езика им говорим. Освен ако не смятаме да убедим руснаци и поляци, че и те говорят тракийски.”
През последните 30-40 години, но особено интензивно през последното десетилетие, множество изследвания се опитват да променят парадигмата, традиционната представа, за нашата история, която се е изучавала и продължава да се изучава в нашите училища. Това е процес, който понякога прилича не на научно, а на бойно поле, пълен със страсти, емоции, заплахи. Всъщност показва колко е важна историята за самочувствието и развитието на нацията и колко е важно това, което се изучава в учебниците по история. Както всяка една наука така и историческа се стреми към неутралност и безпристрастност, но тук емоциите и пристрастията в крайна сметка винаги излизат на повърхността.
Ако се върнем малко назад във времето, нашите възрожденски дейци от 19 век почти без изключение са знаели за древността на българския народ и държавност. Като започнем от още от Пайсий Хилендарски, събирал материали за древната ни история век по-рано, Петър Богдан Бакшев събирал материали още един век по-рано, като минем през по-малко познатите Спиридон Габровски и поп Йовчо от Трявна и продължим с д-р Иван Селимински, Георги Раковски, Цани Гинчев, Петър Берон, Стефан Захариев и т.н. и т.н. всички те разглеждат нашата народност като такава съществувала още във времената преди Христа, преди новата ера, а някои дори говорят и за българска държавност още от онова време. Един от първите български учени историци, наречен всъщност най-учения българин за своето време, проф. Марин Дринов, пръв председател на Българското книжовно дружество, заема една доста уравновесена позиция по въпроса. Въпреки че именно Марин Дринов пръв започва да пише за славянското море заляло земите на Балканите още във 3-4-5 век от новата ера, той приема че някои славянски племена са се заселили на Балканите още преди времето на Христа. По-нататък обаче първите академични български учени, завършили университети в Австро-Унгария или в Русия, на практика отхвърлят изцяло написаното по историческите теми от нашите възрожденски деятели и то не само в частта му за най-старата история. Получава се един сериозен разрив между народната памет, между народната традиция и официалната, т.нар. академична, наука. Получава се изобщо един разрив между интелигенция и народ, което не е толкова чудно, понеже е повсеместно срещано, в света.
Немската (австо-унгарска) историческа школа, чрез своите възпитаници изцяло отхвърля всичко писано в продължение на векове за връзката между траки и илири с по-сетнешните българи, хървати, словенци и изобщо славяноговорящото население на Балканите. Още през 16 век хърватският историк Винко Прибоевич обобщава научни доказателства за това, че илирите (трако-илирите) населявали Западните Балкани в древността са идентични със славяните от по-сетнешните времена. Лекцията му „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни” е отпечатан във Венеция на латински език, през 1532 година. Тук трябва да отбележим, че Венеция е важен търговски център както за самите трако-илири в древността, така и за славяните по-късно, наследници на същите тези трако-илири. Винко Прибоевич доказва с научни и библейски аргументи (както се е правило чак до 19 век), че славяните са коренни жители на по-голямата част от Европа, още в периода преди основаването на Рим. В тези времена славяните са наричани съответно илири, венети, даки, скити, траки. И днес е ясно проследима логиката, както и трите групи наречени от днешните учени източни, западни и южни славяни. Източните славяни са преди всички потомци на т.нар. в древността венети или венеди. Западните славяни са преди всичко потомци на т.нар. в древността скити, които стигат доста на изток още в едни ранни времена. А южните славяни са потомци на траките и илирите.
Още през 12 век киевският монах Нестор извежда Словените от Илирийците (Илюрците) в известната си хроника позната като Повест временных лет. Многобройни славянски автори още от 13 чак до 19 век подържат библейското родословие на славяните и тясната им връзка с венети, илирийци, даки, траки, скити и не на последно място с пеласгите, име което все по-често се появява във връзка с изследванията на българската история. Постепенно обаче дори и сред славянските автори работещи в немскоезичната научна среда на Австрийската империя надделяват възгледите, които отричат подобна приемственост. Още през 1810 година в едно свое писмо известният славист Йозеф Добровски казва, че се радва на подобни изследвания, но самият той стига до съвсем други изводи.
Разбира се, дискусията по този въпрос не може да се очертае цялостно, още по-малко да приключи на няколко страници, но днес ние имаме достъп до огромно количество информация и при желание и наличие на добросъвестност всеки сам нетрудно би могъл да стигне до верни заключения относно нашата древна и по-нова история. А фактите говорят все по-ясно за директна връзка между това, което се нарича траки, илири, скити в древността и съвременните славянски народи разделяни на южни, западни и източни.