„Изида“ пусна уникално издание в две книжни тела - фототипно издание на неизвестната поетична творба на Гео Милев „Панахида за Яворов” и изследване към него, наречено „Култът „Яворов”, на изтъкнатата литературна изследователка на родната класика Катя Зографова. Проектът е спечелил конкурс на Министерството на културата.
Премиерата на изданието ще бъде по време на Националните поетични празници „Яворови дни” в Поморие на 21 юли (неделя) от 18,30 ч. в читалище "Просвета". То ще бъде представено от известния изследовател на Яворов проф. Михаил Неделчев.
В „Култът „Яворов” Катя Зографова се спира на раждането и трансформациите на култа към големия български поет с трагична съдба. Книгата включва и проникновен критически анализ на „Панихида за Яворов” – уникалната поетична творба на Гео Милев. Според авторката тя е връх в култа „Яворов”.
Изследването на Катя Зографова е в комплект с фототипното издание на „Панихида за Яворов” на Гео Милев (с изящна черна корица със сребърен надпис), поема на екстаза, текст-провокация, избликнала у пламенния млад поет непосредствено след трагичната смърт на Яворов. Писана е през 1914 в Лайпциг, но досега остава сред неизвестната част от творческото наследство на Гео Милев и тепърва ще бъде преоткрита.
Яворовият култ се изгражда трудно, на моменти изглежда дори провален, коментира Зографова. Когато Екатерина Каравелова и нейният кръг, вечно жадните за сензации медии, представители на съдебната система, дори културни хора като Андрей Протич демонизират Яворов като убиец и подлец, отговарят им шепата спартанци на култа „Яворов“.
Това са онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществуване Яворов, който вмества в сърцето си вековната мъка на българите, на арменците, на евреите, на човека въобще, а е обречен да изпие горчивата чаша на охулен от собствените си сънародници.
Скоро след смъртта на поета е създаден Комитет за издигане на паметник и украсяване на гроба му. В състава му влизат проф. Б. Пенев, В. Василев, д-р Т. Николов, Ал. Паскалев, М. Генов. Но съществува и друга форма на култа „Яворов“ - съкровен, непубличен - този на семейството му. Веднага след смъртта на поета близките му затварят неговата стая.
Само най-видни гости имат привилегията да влизат и преспиват в нея: Гео Милев; цар Борис III, пристигнал в града след голямото земетресение през 1928 г., Багряна през 1929 г., Васил Стоилов, евакуиран тук по време на Втората световна война... Тихо обожание към Яворов изповядва и поетесата Екатерина Ненчева, негова ученичка наред с Дора Габе.
Сред формите на култа е и музейният, този към овеществената памет за Поета. Факт е, че в миналите времена е съществувал не един, а цели три музея на Яворов – първият, от 1954 г., в родния Чирпан, открит за 40-годишнината от смъртта на поета, вторият – в София през 1963 г., и третият, по-скоро символичен – в една стара къща в Поморие.
Такава е драматичната история на култа „Яворов” – от мъчителното му светло раждане до опитите за рушенето му днес, когато имаме тежката културно-историческа мисия да спасим музея му на ул. „Г. Раковски” №136 в София като храм на недостижимото, виртуозно, горестно, визионерско, гениално слово на световния ни поет. И като сакрално национално място за поклонение, в което и сега се пази леглото, на което се е самоубил Яворов, ритуално облечен в четническата си униформа, в която се е борил за освобождението на Македония.
Самоубийците, дори и не двойни като Яворов, нямат право да бъдат опети в църква - погребват ги на отделно място в християнските гробища. А Гео Милев сътворява поетическа „Панихида” за поета! Той обича да предизвиква, дори да шокира публиката. И извършва акта на съзнателно разрушаване на клиширания образ на трагическия поет като мрачен метежен дух, който не намира успокоение нито приживе, нито след смъртта си. Падащият сред звездите, устрелен ангел е образ на възнесението на Яворов.
...Светец със безименен грях,
съдбата над тебе да плаче,
да бягаш от себе си в страх,
да грееш с челото на Авел,
а Бог да е скришом поставил
на Каина страшният знак...