Някъде между 1957 и 1960 година започнаха и приключиха строежите от триъгълника ЦУМ-Партийния дом и хотел Балкан. Прилежно копие на масивната съветска архитектура под зоркото око на Вълко Червенков. Малката средновековна черква "Света Петка" пречеше на панорамата. Освен това за ЦК на БКП религиозното минало на България беше в пълно противоречие с петолъчката на която трябваше да полагаме клетва.
Професор Кирил Цонев при който взимах уроци по рисуване и който фактически беше мой наставник, поведе героична борба за спасяването на малкия безценен средновековен храм. Той се бе завърнал от Америка зареден с идеалите на западния комунизъм. За негова голяма изненада изкуството в родината, бе подчинено на "Диктатурата на пролетариата", която не позволяваше никакво отклонение от "Социалистическия реализъм".
Според Цонев, който бе сътрудничил на Диего Ривера в Мексико и завързал приятелство с Хемингуей в Куба, стенописите в българските манастири са началото на българския ренесанс. Въпреки левите му убеждения, Цонев бе уволнен от университета, поради нескритото "Западно влияние". Препитаваше се от публикуване на пътеписи и реставрации на картини. За негов късмет в министерството на културата се появи един разбран и интелигентен човек - Живко Живков. Той размисли и реши да подкрепи борбата на професор Цонев. Така "Света Петка" бе спасена от багерите на социалистическия възход, но без никаква държавна помощ.
Цонев с радост и ентусиазъм се зае сам с реставрацията. Сам с моя милост като помощник за носене на канчета, миене на четки и купуване на хляб, чушки и сирене. Външните стени на черквата трябваше да бъдат измити от калта, защото по време на Турското робство тя е била под земята. Вътрешните стени богати на безценни стенописи, турците бяха варосали за да не се виждат лицата на нашите светци. Професорът сантиметър по сантиметър миеше свещените образи, докато аз му подпирах стълбата.
След като храмът бе напълно реставриран, върволицата от чужденци отсядащи в хотел "Балкан" не спря да го посещава. От министерството на културата се оказаха приятно изненадани. За всеки случай обаче екскурзоводи и придружвачи бяха съответно инструктирани. "Света Петка" не е храм, а музей. Вътре свещи не се палеха. Все пак беше някакво начало.