В началото на есента, на 19 септември, в Зинделфинген почина Бруно Сако, дизайнер, работил за Mercedes-Benz повече от четиридесет години и оформил стила на марката за цяла епоха. Всъщност у нас Mercedes беше масово разпознат именно с неговите творения - в края на краищата масовият внос започна с автомобили от 80-те години, създадени под негово ръководство.
При всичко това за нас той си остана човек мистерия. Авторитетът му в автомобилната индустрия беше безспорен, но ние наистина не знаехме нищо за биографията му или възгледите му за автомобилния дизайн и автомобилната индустрия. Така че започнахме да търсим...
Но всички публикации, които прочетохме за него, изглеждат изключително оскъдни. Дори биографията на Ник Грийн от 208 страници изглежда се фокусира повече върху постиженията на Daimler-Benz, отколкото върху личността на Бруно Сако, неговия път и неговите възгледи.
Което като цяло е разбираемо: дизайнерът прекарва почти цялата си кариера в една компания и не обича да привлича вниманието на журналистите. Накратко, той се оказва точно обратното на популярния образ на „рок звездата на автомобилния дизайн“ – екстровертен и егоцентричен.
Бруно Сако е роден на 12 ноември 1933 г. в град Удине в Североизточна Италия, в смесено семейство: бащата Отавио е италианец, майката Маргерита Мартинц е от австрийски произход. Когато бащата е мобилизиран в армията през 1940 г., майката и нейният син се преместват при родителите ѝ в Тарвизио, на самата граница с Австрия - не е изненадващо, че Бруно говори добре немски още от младостта си.
Когато бил на шест години, Бруно получава модел на парен локомотив Märklin като подарък от баща си и започва ужасно да се интересува от влакове - или по-скоро диаграми и чертежи: той ги разглеждал и измислял подобрения. Но не може да се каже, че от този момент нататък съдбата на младия Сако е предопределена. След войната той следва стъпките на баща си, учи за геодезист. След като завършва техническия институт Антонио Занон през 1951 година, той става най-младият геодезист в цяла Италия.
Приблизително по същото време се случва събитие, което промени съдбата му - този епизод е описан по различни начини в почти всяка публикация. Младежът и баща му често пътували до Торино и един ден отишли на автомобилното изложение в Торино. Изложеният там Studebaker Commander Regal събужда интереса му към автомобилите – предизвикателно футуристичният „авиационен“ дизайн на великия французин Реймънд Лоуи рязко контрастира с всичко, което може да се види по улиците или в шоурумите по онтова време. „Сякаш бях ударен от мълния! Първият път, когато видях зашеметяващия електрически син Studebaker, замръзнах от страхопочитание“, спомня си Блуно много години по-късно.
И скоро той срещна точно същата кола у дома в Тарвизио, на път за тенис корта - очевидно това са били американски военни от окупационните сили, пътуващи от пристанището в Триест, за да служат в Австрия. „Почти паднах от мотора. Това бяха колелата на съдбата!“ - така Бруно твърдо решава да стане дизайнер на автомобили.
Историята изглежда толкова кинематографична, че ни се струва почти неправдоподобна: дори искахме да разберем дали това наистина може да се случи. Ясно е, че няма да намерите нищо за американските военни. Но започнахме да търсим снимки от автомобилното изложение в Торино и в колекцията на бившия служител на FIAT Родолфо Мейландер намерихме снимка на Studebaker кабриолет с „самолетен“ нос. Той също така се появява в британското списание Pathé News от 1950 година.
За да работи върху автомобили, младият Сако постъпва в Торинската политехника през 1952 година. В онези години Торино е може би основният център на европейската автомобилна индустрия: централите на Fiat и Lancia, четири големи автомобилни фабрики, както и безброй каросерийни работилници - Bertone, Ghia, Michelotti, Pininfarina, да не говорим за десетки по-малки работилници. се намират в града.
Родителите му одобряват висшето образование, но... са категорично против творческите занимания - така Бруно започва да учи инженерни дисциплини във факултета по машиностроене. „Перспективата да прекарам целия си живот в работа с гайки и болтове ме ужаси“, признва той много години по-късно. Затова започва да търси възможности да започне кариера като автомобилен дизайнер и за да натрупа опит, през 1955 година получава работа като стажант в Carrozzeria Ghia.
Там той учи при Джовани Савонуци (опитен дизайнер, технически директор на компанията) и Серджо Сарторели (млад, но много надарен дизайнер) и усвоява занаята на моделист. Точно по това време компанията работи върху концептуалния автомобил Lancia Gilda в "аерокосмически" стил и купето Karmann Ghia върху шасито на Volkswagen Beetle. С познанията си по немски Бруно дори успява да изгради мостове с компанията за бодибилдинг Karmann.
Но след като завършва университета, амбициозният дизайнер решава да търси работа не в Торино, а... в Щутгарт. Подробностите не са съвсем ясни: или нещо не му се е получило в Италия, или младежът е бил толкова повлиян от състезателните успехи на марката Mercedes-Benz, или „призивът на предците“ се събужда в него.
Както и да е, чрез германското консулство в Торино младежът предава молба на самия Карл Вилферт, който през онези години ръководи разработването на каросерии в пътническото подразделение на концерна Daimler-Benz. Сега, от бъдещето, тази стъпка изглежда много далновидна: по това време дизайнерският отдел на Mercedes току-що се формира. И Бруно постига целта си - след среща на автомобилното изложение в Торино през 1957 година той е поканен на интервю в Зинделфинген, в резултат на което на 13 януари 1958-а получава позицията на втори стилист в новосъздадения дизайнерски отдел, с прилична заплата от 650 германски марки.
Едно от първите произведения на Сако е отворен ландолет Mercedes-Benz 300d (W189), построен през 1960 година за посещението на папа Йоан XXIII в Германия. Казват, че Сако възнамерявал да работи за Mercedes само няколко години. Но скоро плановете се променят: среща момиче от Берлин, Анемари Ибе - през 1959 година те се женят, а през 1960-а се ражда дъщеря им Марина. И дизайнерът остава с Mercedes....четиридесет дълги години...
Междувременно, няколко месеца по-рано, позицията на първи стилист е дадена на също толкова младия, но по-опитен французин Пол Брак, който вече е работил като асистент на известния индустриален дизайнер Филип Шарбоно. В структурата на Mercedes и двамата работят под ръководството на главния дизайнер Фридрих Гайгер, който от своя страна докладва на Карл Вилферт, който ръководи развитието на дизайна.
Брак е смятан за автор на повечето мерцедеси от 60-те години. Сако обаче също участва в работата по много от тях - известната „пагода“, роудстърът Mercedes-Benz 230 SL (W113) или лимузината Mercedes-Benz 600 (W100).
