Беше горещ юлски ден в град Витебск, но аз бях целеустремена в своя план – да посетя дома на един от любимите си художници Марк Шагал. Обичам този творец заради неговата нестандартност, за трудния му живот, за индивидуалния му почерк, за това, че е неподражаем. Обичам онези, които са своеобразни, нестандартни, донякъде луди и неразбрани. Обичам творчеството му, защото го разбирам точно в неговата неразбираемост за някои „нормални“. Марк Шагал и неговите летящи хора хора и животни прелитаха пред очите ми докато вървях пеш през целия град Витебск в Беларус, за да стигна до дома му. Беше 15 юли, навън термометърът показваше 38 градуса, но за мен те бяха без значение пред това, което ми предстоеше – да се докосна до Марк Шагал....
Къща музей на Марк Шагал във Витебск
Известната къща на улица Покровская, където художникът прекарва детството и младостта си, е построена от баща му в началото на 1900 г. на десния бряг на Западна Двина.
През годините на войната тухлената сграда е силно повредена от бомбардировки и пожари - и оцелява като по чудо. През 1997 г. тук е открит Мемориалният музей на Марк Шагал. Експозицията му съдържа предмети от бита от началото на 19-20 век, както и истински "свидетели" от живота на Шагал - архивни документи и първи творби, лични вещи на художника и семейството му.
Малко от тях са оцелели, но атмосферата на епохата е предадена възможно най-точно: древните експонати за колекцията са избрани с помощта на поредица от рисунки, създадени от самия Марк Шагал, улавяйки интериора на къщата по паметта на родителите му. На левия бряг на Западна Двина се намира втората сграда на музея - Арт центърът на Марк Шагал, където се помещава една от най-големите колекции на Шагал в света, обединяваща повече от 300 оригинални графични произведения и репродукции на най-известните картини.
Семейните истории
Едно типично еврейско семейство. Задружни, сплотени, четат молитва преди храна и благодарят на Бога за всичко. Шевната машина на майката на Шагал си е там, в ъгъла както винаги, но отдавна не трака....Майка му е обичала да шие, преправяла е дрехите на всичките девет деца, които износвали едно от друго дрешките в бедните години. Бащата е бил строг и набожен евреин, съблюдавал традициите и ги предавал на чадата си. Много държал на молитвата преди храна. Години наред бащата на Марк Шагал заспивал по едно и също време на една и съща дума по време на обедната молитва преди храна....Главата му буквално падала в празната чиния, така той пропускал обяда си. Никой не го е тревожил и било забранено той да бъде събуждан и обезпокояван, единствено жена му имала правото да го поглади по брадата му и да го остави на мира, а семейството тихо и кротко сядали и обядвали.....Но един ден Марк Шагал взима молива и запечатва образа на спящия на масата баща....Дълги години графиката се крие от публичност, но след като баща му напуска този свят Марк му се извинява , като казва „на колене те моля татко да ми простиш“...и показва картината...
Предмети от еврейски бит са на определено и почетно място в къщата. Те не трябвало да се пипат и местят, защото се нарушавала тяхната символика и ценност. Семейството е живяло скромно, въпреки, че за онези времена може би това е била нормата на едно състоятелно еврейско семейство. На почетно място са шабатните свещници, те са винаги разположени на Изток. Като вярващо еврейско семейство в дома им са били налични най-важните ритуални предмети: шабатни свещници, кана за ритуално измиване, Петокнижие и Танах, яд, шофар, кутия за етрог и други. Някои от тях са запазени в дома на Шагал и до днес.
Цялото домакинство е лежало на плещите на майката на художника. В кухнята, тя готвела за цялото семейство, едно от децата, е наблюдавало какво се случва от креватче зад печката.
В допълнение към всекидневните вещи, къщата на Шагал съдържала и търговски магазин, който също се управлявал от майката на художника. Бащата на Шагал работил като чиновник в склад. В допълнение към търговията и складирането, родителите на художника също отдавали дървени жилища под наем, които се намирали някога на територията на сегашната градина. Дървените сгради някога са стояли точно до къщата на Шагал. Семейството било многодетно и се нуждаело от повече доходи, за да се издържат.
На рафтовете са съхранени и до днес старинни везни с тежести, дървено сметало, чували, които някога били пълни със зърнени храни и захар и кукла на човече с тъжна усмивка на лицето.
В двора на къщата е позициониран паметник на Марк Шагал с романтичното име "Витебска мелодия на френската цигулка". Паметникът е доста необичаен. Младият художник се обляга на симпатично жребче с цвете „метличина“ в зъбите и държи цигулка в ръцете си. А цигулката е доста необичайна, както изглежда на пръв поглед. Върху основата на цигулката се издига миниатюра на Витебск, а вместо струнната част е изобразена Айфеловата кула - символът на Париж. Лъкът също не е лък, а четката на художник. Много оригинално въплъщение на голямата любов на Шагал към двете му родини - Витебск и Париж.
Семейството на Марк Шагал
Единствената дъщеря на Марк Шагал от първата му съпруга Бела Розенфелд - Ида - през целия си живот е била ангел-пазител за баща си, който я изобразява под формата на ангел на своите платна. След смъртта на съпругата си Марк Шагал изпада в депресия и обръща за няколко месеца платната с лице към пода. Покрива ги и ги зарязва....Напълно е сломен след загубата на любимата си жена. Дъщеря му Ида връща Шагал към творчеството и му помага за издаването на книгите на Бела „Първата среща“ и „Горещи огньове“. Дъщерята става биограф и изследовател на творчеството на Шагал, организатор на изложбите му и най-искреният помощник. Родословието на Майстора продължават трите деца на Ида и нейния съпруг Франц Майер - внуците на Марк Шагал - Пит, Мерет и Бела. Дълго време извънбрачният син на Шагал и Вирджиния Хагард-Макнийл, музикантът и писател Дейвид Макнийл, остава в сянка. След време обаче Шагал се жени повторно за дъщерята на най-големият производител на сладкарски изделия и започва нова фаза в творчеството му.
Интересни факти
През 2015 г. в Музея на шоколада във Витебск е създадено първото шоколадово копие на картината „Влюбени“, посветена на 100-годишнината от сватбата на Марк Шагал. Логото на международния фестивал "Славянски базар във Витебск" се основава на известната „метличина“ на Шагал, която впоследствие се превръща в разпознаваема марка, символ не само на родния град на художника, но и на цялата страна - Беларус.
Център за изкуство Марк Шагал
Арт центърът на Марк Шагал отваря врати през 1992 г. в сграда от 19-ти век, изобразена на световноизвестната картина Над града. Първите експонати в колекцията са били произведения, дарени от приятели. Музеят разполага с богата колекция от графични творби на художника, която включва литографии, дърворезби, както и 3 цветни акватинти, дарени през 1994 г. от дъщерята на художника Ида Шагал, и 96 офорта, представляващи цикъл от илюстрации към книги, предадени от внучките на художника Мерет и Бела.
Перлата на колекцията са великолепните илюстрации на Марк Шагал към литературни произведения, включително поредица от скици към поемата-роман на Николай Гогол „Мъртви души“ (1923-25), поредица от цветни литографии, наречени „Библия“ (1956 и 1960) и „12 племена на Израел“ (1960). В изложбената зала се съхранява и значителна колекция от печатната графика на видни представители на европейския авангард - Хуан Миро, Пабло Пикасо, Анри Матис и Фернан Леже. Традиционно Арт центърът е домакин на изложби на творби на Марк Шагал от собствената колекция на музея и колекцията на неговите потомци, както и картини на съвременни беларуски и чуждестранни художници. В рамките на „Шагаловските дни“ се провеждат научни конференции, вернисажи, лекции, концерти, представления на театрални и циркови групи, пленери, както и изложби на графични произведения на изгряващи млади художници.
Научната библиотека
В сградата на Центъра за изкуства се помещава научна библиотека с множество книги за живота и творчеството на Марк Шагал. Открита е през 2002 г. в чест на 115-годишнината от рождението на художника благодарение на щедрия дар на д-р Хайнрих Мандел от Иррел, Германия. Колекцията на библиотеката включва повече от 3500 книги на различни езици. Фондовете съдържат публикации от началото на 20 век до нашето време, включително уникални научни изследвания по история на изобразителното изкуство, руския и европейския авангард, монографии за творчеството на Марк Шагал, публикации на автобиографията "Моят живот", спомени за художника, книги с негови илюстрации.
Събития в чест на Марк Шагал
През цялата година, в чест на значимите събития от живота на известния художник, единственият музей на Марк Шагал в Беларус се превръща в световен културен център. Тук се събират учени, художници, писатели, музиканти и се провеждат интересни творчески събития, като Международни Шагалови четения, Литературно-музикални срещи "На гости на Марк и Бела", Международна детско-юношеска школа по изкуства, Поредица от творчески срещи "XXI век. Диалози за културата", отбелязва се рожденият ден на Марк Шагал на 7 юли. През 2015 г., в чест на 100-годишнината от брака на Марк Шагал и Бела Розенфелд, във Витебск се проведе сватбена феерия „Влюбени над града“.
За Марк Шагал – художникът гений от Витебск
Марк Шагал е един от най-известните родом от Беларус, талантлив художник и график, ярък представител на художествения авангард на 20-ти век, завладял света с уникален стил и особен поглед към живота...
Биография на Марк Шагал
Марк Шагал е роден във Витебск на 6 юли 1887 г. в семейството на дребен търговец Хацкел Захар Шагал и става най-големият от деветте деца. Години по-късно самият майстор винаги празнувал рождения си ден на 7 юли. Така искал той!
На 19-годишна възраст, с благословията на майка си Фейга-Ита, Марк влиза в училището на известния витебски художник Юдел Пан, който видял ярък талант в момчето и предложил на младежа да учи безплатно. Няколко месеца по-късно бъдещият художник заминава да учи в Санкт Петербург. Няколко години младият Шагал учи в школата по рисуване на Обществото за насърчаване на изкуствата под ръководството на Николай Рьорих, след това в частното училище на Елена Званцева, където негови наставници са известните Леон Бакст и Мстислав Добужински.
През 1910 г. Шагал продължава обучението си в Париж: посещава уроци в безплатни академии по изкуствата, посещава различни изложби и галерии, усвоява нови тенденции в изкуството - кубизъм, футуризъм, орфизъм ... И в същото време създава свой собствен стил, за разлика от другите. През юни 1914 г. в Берлин се провежда първата изложба на Марк Шагал, която събира почти всички картини и рисунки, рисувани в Париж. След нейния успех мнозина научават за Шагал. На прага на Първата световна война през 1914 г. Марк Шагал се завръща в родния си Витебск и на 25 юли 1915 г. се жени за Бела Розенфелд, жената, която се превръща в най-голямата му любов и вдъхновение за живота. След революцията Марк Шагал през 1917 г. е назначен за комисар по изкуствата във Витебска губерния. В любимия си град той основава Народното художествено училище, където преподават Мстислав Добужински, Иван Пуни, Ксения Богуславская, Вера Ермолаева, Ел Лисицки, Казимир Малевич.
През този период известните платна „Над града“, „Сватба“, „Разходка“ са рисувани в родината му – Витебск. И все пак работата в училището става рутинна и се превръща в разочарование за Шагал поради творчески различия с колегите. През 1920 г. художникът заминава за Москва, където създава костюми и декори за Еврейския камерен театър. След това в живота му отново идват Берлин и Париж, където Шагал среща стари приятели и придобива нови - Пабло Пикасо, Анри Матис, Пиер Бонар... В началото на Втората световна война Марк Шагал се премества в Съединените щати със семейството си, след време отново се завръща във Франция, но през 1944 г. Бела внезапно умира. След дълго прекъсване, в памет на своята любима, той рисува картините "Сватбени светлини" и "До нея". Шагал се завръща в Европа през 1948 г.
В следвоенния период творчеството му е придружено от библейска тема. Много офорти за изданието на френската Библия, картини, гравюри, витражи и гоблени съставляват „библейското послание“ на художника към света, специално за което през 1973 г. той открива музей в Ница. Френското правителство признава тази колекция за официален национален музей. През 1952 г. художникът се запознава с Валентина Бродская, която става втората му съпруга. През 1977 г. Шагал е удостоен с най-високото отличие на Франция - Ордена на почетния легион, а в чест на 90-ия рожден ден на майстора Лувърът е домакин на най-голямата приживе изложба на негови творби. Напук на всички правила в прочутата съкровищница са били изложени картини на жив автор. Марк Шагал умира през 1985 г. в град Сен Пол дьо Ванс в Югоизточна Франция.
Марк Шагал: картини и многостранно творческо наследство
Изкуството на Марк Шагал е поразително със своето разнообразие и не подлежи на строга класификация. Стилът на автора, съчетаващ експресия и нетрадиционен художествен маниер, се формира под влиянието на кубизма, фовизма, орфизма. Платната на майстора показат неговия специален мироглед и религиозни възгледи. Сред най-известните картини на Шагал са „Аз и селото”, „Посвещение на моята булка”, „В памет на Аполинер”, „Голгота”, „Изглед към Париж от прозореца”, „Рожден ден”,
„Над града”, „Синята къща”, „Разходка”, „Самота”, „Бяло разпятие”, „Сватбени светлини”, „Изход”, „Мостове през Сена”, „Война”. Оставайки верен на стила си, Марк Шагал продължава да експериментира в различни техники и жанрове през целия си живот. Творческото му наследство включва книжни илюстрации, графики, сценография, мозайки, витражи, гоблени, скулптура, керамика... Една от най-плодотворните области за Шагал е илюстрацията на книги. За известните писатели Андре Бретон, Андре Малро, Блез Сендрар и Гийом Аполинер той се превръща в въплъщение на литературен творец, който обгръща поетични редове във фантастични образи. Оригинални творби на Марк Шагал красят най-големите театри в света. През 1964 г. художникът рисува таван за залата на парижката Опера Гарние, а през 1966 г. създава паното „Триумфът на музиката” и „Изворите на музиката” за нюйоркската Метрополитън опера. Шагал е един от първите, които използват стативната живопис в дизайна на театралните декори. През 40-те и 50-те години, заедно с Леон Бакст, работи върху постановки от легендарните „Руски сезони“ на Сергей Дягилев.
Това научих в къщата- музей във Витебск, където грижливо се пази паметта на руския, френския, беларуския и еврейския художник Марк Шагал – геният в авангардното изкуство!
Тръгнах обратно към хотела през един дълъг мост над реката Западна Двина във Витебск. Вървях и въпреки горещината все едно, че прелитах над този град, точно като героите на Марк Шагал, които са летяли...Има някаква неописуема мистика в картините на този автор, който е виждал онова, което е било в сянка за другите...Но аз го почувствах и...прелетях над моста от другия бряг на Двина където се влях отново в тълпата на празничният град озарен от множествата изкуства на „Славянски базар“. Но докосването до Марк Шагал остава завинаги...
Оля АЛ-АХМЕД, Витебск, „Славянски базар“, Беларус