Певицата Емилия Валенти пред ФАКТИ: Смисълът на изкуството и културата е да възпитават (ВИДЕО)

Във Витебск се проведе 32-ият фестивал на изкуствата "Славянски базар", който тази година е с впечатляващ мащаб – близо 6000 артиста от 35 страни, на 23 локации участваха в 200 културни прояви! Над 100 000 души са посетили фестивала тази година.

На XXXII Международен фестивал на изкуствата "Славянски базар във Витебск", в който тази година се проведоха стотици културни мероприятия на открити сцени разположени в двадесет и три точки в алеята на занаятчиите. Песни и танци се развихриха зад всеки ъгъл, но най-интригуващото бе, че на всички тези сцени и площадки можеха да се видят най-големите театрални и естрадни звезди на Беларус.

България имаше присъствие на арт феста с представителка в детско-юношеския конкурс за млади изпълнители. Но най-голямата чест бе, че в международното жури имаше представител на България и това бе известната изпълнителка Емилия Валенти.

За фестивала, за изкуството и политиката в чужбина и у нас поговорих с Емилия Валенти.

Коя е Емилия Валенти?

Емилия Валенти е родена на 10 февруари в град Плевен. Завършва СУ’’Св.Кл.Охридски” със специалност бакалавър и магистър по история. От март 2003 г е солист на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили към Националната гвардейска част, след като преминава няколко конкурса пред комисия от професионалисти на прослушвания в ЦВК. Лауреат е от редица регионални и международни фестивали и конкурси⭐️, сред които:

Втора награда в международният конкурс за млади изпълнители ”Золотая роза”-Тбилиси, Грузия, Трета награда в международният конкурс за млади изпълнители ”Славянски базар”-Витебск, Беларус, Награда на акредитираните журналисти за „Най-гласовита славянка“ -„Славянски базар”, Гран При в международният фестивал за млади изпълнители ”Песни на света”-Кишинев, Молдова, Финалист в песенният конкурс “Евровизия” и др. Гастролирала на сцените на Беларус, Грузия, Украйна, Гърция, Румъния, Казахстан, Турция. Изнесла е над 20 концерта пред мисиите ни Босна, Косово и Ирак.

Емилия Валенти е наградена лично от министъра на отбраната на РБългария-Веселин Близнаков с ”II-ра степен „Дамски кръст“ за „Вярна служба под знамената“, след завръщането ѝ от Ирак.

Обожава делфините и водните кончета, дългите разходки из природата, да аранжира икебани и да си изработва странни неща. Иска хората да са по-добри и усмихнати...

- Г-жо Валенти, да започнем с разговор за вас. Често ви унифицират като - „талант в униформа“. Защо? Само защото от 2003г. сте солист на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Република България или и в живота сте воин?

- Предполагам, че да. Това е основната причина за тази асоциация. Трудно ми е да определя себе си сама, но през 2019г. колегите от ВТК направиха кратък филм за мен, и там началникът на Представителния ансамбъл на въоръжените сили - г-жа Снежина Темелкова ме определи като „момиче с характер, което воюва за да постигне целите си“, и може би е права. Всеки човек воюва, явно или скрито. Изначално ни е заложено стремлението за усъвършенстване и развитие, и аз не намирам нищо лошо в това, стига осъзнато и целенасочено да не се вреди на други хора в стремлението към постигане на целите. Аз, като личност, и душата ми като светоусещане съм много далеч от това, но напоследък се спекулира с името ми. Във връзка с това искам да споделя, че се дистанцирам от подобен вид махленщини и живея живота си, така както аз го чувствам и разбирам. Благодарна съм на Министерство на отбраната за това, че съм била 20 години солист на ансамбъла на армията. Бих се радвала много хората да не ме асоциират само с това, а с гласът ми и енергията, която нося в себе си. В някои от песните, които съм успяла да реализирам се усеща. Надявам се повече хора да откриват и себе в тях. Един творец, много или по-малко известен, винаги се изразява чрез песните които изпява. Не всички песни, които са писани за мен аз ги реализирам. При мен няма такова нещо, като това да съм известна на всяка цена. Нямам такава потребност. Имам желанието да споделям себе си, душевността си и усещането си за музика с повече хора, ако така е писано да стане. Да живея в хармония със себе си и с важните хора в моя живот. Това са майка ми, баща ми, сестра ми и нейното семейство. Аз към момента нямам свое семейство, но кой знае, може би зад някой ъгъл ме чака голямата любов ?! Животът е непредвидим и единственото важно е да сме благодарни. Всичко друго следва своя естествен ход. И се случва в правилното време.

- Казвала сте, че слушате предимно Тоше Проески, Kenny Rogers "Lady", Whitney Houston, италианска музика, класика и най-вече филмова музика. Ако това са вашите фаворити как попаднахте в Беларус, във Витебск, на „Славянски базар“?

- Отговорът на този въпрос определено ще ме развълнува. Тъй като съм се явявала на редица конкурси за изпълнители, през 2004-та бях на поредния такъв в Грузия, гр. Тбилиси. И тук е моментът да благодаря на майка ми, която винаги ме е подкрепяла и е вярвала в мен. Пътя ми беше дълъг и трънлив. Като дете на прехода родителите ми нямаха финансовата възможност да ме пращат да посещавам уроци по солфеж и пиано. И в това няма нищо лошо. Нямам висше музикално образование, пък съм бакалавър по история и магистър по публична администрация, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ – София. Любовта ми към музиката винаги е била част от живота ми. Започнах с конкурсите много рано. Побеждавах, бях побеждавана, падах, ставах, но не спирах! Въпрос на характер е мисля, да имаш потребността да се усъвършенстваш ден след ден. Още докато бях студентка бе обявен конкурс за солисти в ансамбъла, и тъй като нямаше условие да съм завършила музикално училище или консерватория, явих се. Пях пред 3 комисии и така станах част от този единствен и неповторим състав. Тогава музикален ръководител на ансамбъла беше известният български композитор Димитър Гетов, на когото също съм много благодарна за общият път, който извървяхме по моето усъвършенстване като певица. Той ме запозна и с един важен човек в моя живот, човек който наричам втори баща. Това е Николай Бинев от Варна. Той винаги беше с мен на конкурсите в чужбина. Имаме толкова незабравими забавни истории заедно. Заедно бяхме и в Грузия. Там взех втора награда в надпреварата, в конкурса за изпълнители в международния конкурс „Златна роза“. Имах уникалната възможност председател на журито да е директорът на фестивала „Славянски базар“ Беларус, големия Радион Бас, светла му памет. И той ме избра за представител на България на „Славянски базар“ през 2005 г. Бях опиянена от базара и завинаги се влюбих в тази магия. След като получих трета награда на международното жури и приза на акредитираните журналисти за „най- гласовита славянка“ съм била гост като жури през 2008, 2013 и 2021г., но в детския конкурс на фестивала. Тази година беше голяма чест и същевременно голяма отговорност да съм част от международното жури. Благодаря на новият директор на „Славянски базар“ както и на всички от Дирекцията за взаимната обич, уважение и удоволствие, на която се радваме всеки път. И за дългите години искрено приятелство. Тяхното признание и отношение ме прави истински щастлива и благодарна! Благодаря и на Николай Текелиев, който винаги е блестящ в организацията по престоя на всички нас на „Славянски базар“, винаги отзивчив, готов да помогне, винаги „под ръка“ с неговото неповторимо чувство за хумор и голяма усмивка.

- Тази година бяхте в почетното Международно жури. Как оценявате талантливите младежи и девойки в Конкурса за млади изпълнители на „Славянски базар“? Имаше ли сред тях истински бъдещи звезди?

- Изкуството е субективно нещо. Няма как да се даде точен и конкретен отговор. Историята познава случаи на световни звезди, които не са се явявали на конкурси за изпълнители, а просто са имали щастието да бъдат забелязани от правилния човек в правилния момент. Всички участници се бяха постарали много. И, как не ?! „Славянски базар“ е най-големия конкурс за вокални изпълнители.

- Бяхте в журито със световни звезди? Кои бяха редом с вас?

- Да. И в най-смелите си мечти не съм вярвала, че ще комуникирам и журирам със звезда като Пупо. Израснала съм с неговите песни. Беше велик момент за мен. Председател на журито беше голямата руска звезда Дмитрий Маликов, изключително ерудиран, търпелив и усмихнат. Грузинската звезда Етери Бариашвили, с която имах удоволствието да си попеем в бекстейдж грузинската песен „Ах,турпаф“, с която участвах на конкурса, за който разказах през 2004-та година в Тбилиси. Какви щастливи случайност само ?!
Беларуската звезда и също като мен носител на награда в конкурса за изпълнители „Славянски базар“1999 г. – Ирина Дорофеева. Естонската оперна прима Мария Ветерина. Солистът на мега известната германска диско група „Чингиз Хан“ Волфганг Хайхел.

- Моето лично мнение, като журналист присъстващ на конкурса от начало до край, че вие бяхте изключително строга и безкомпромисна към някои изпълнители, които заслужаваха, според мен, по-висок бал, от този, който дадохте? Защо проявихте тази строгост и безкомпромисност към изпълнителките от САЩ , Куба и Германия?

- Аз ще си позволя да не се съглася с тези твърдения. Напоследък в шоубизнеса стана много важно как изглеждаш визуално, а не какви са гласовите възможности….дълга тема, и смятам че изброените твърдения са провокирани от този факт. Но, не! Аз никога не съдя за съдържанието спрямо опаковката. Имаше изключително добре подготвени изпълнители тази година. Нивото беше много високо. Беше ни изключително трудно, а на мен още повече, защото години назад съм била на мястото на тези, които журирах. Бях много внимателна в оценките си и смея да твърдя, че завишавах с по един пункт от реалното представяне при някои от участници. Но така го почувствах за правилно.

- Емилия, вия участвахте в „Гласа на България“, самата вие бяхте част от един конкурс за таланти. Беше ли трудно да преминете от другата страна на бариерата – на скамейката на съдиите?

- „Гласът на България“ – да. И не само - още много. Като цяло избягвам да се явявам на всякакъв род конкурси и формати в България. Малко е опорочено всичко. Това е лично мое мнение и не ангажирам никого с него. То е плод на лични преживявания. През 2019 г. например творческият тандем Димитър Гетов и Джина Дундова създадоха една прекрасна песен, която повериха на мен да представя на конкурса за нова песен „София пее“. Всяка година фестивалът има определена кауза. Съвпадение или не, същата година каузата беше подкрепа на майките с репродуктивни проблеми. Песента ни се казваше „Една надежда бяла“, самото заглавие предразполага да е ясно за съдържанието на песента. Един смислен и изпълнен със съдържание и послание текст на Джина. Според мен остана неоценена. Оценяването е субективно нещо и даже понякога наистина е съдийство, но не и в моя случай. Аз винаги се опитвам да се поставя на мястото на оценявания и да взема под внимание всички странични фактори, но накрая остава важен само гласът и това, което реално показва артистът на сцената точно в този момент. Когато си жури в конкурс за изпълнители оценяваш гласът.

- Бихте ли споделили вашето цялостно впечатление от Международния фест на изкуствата - „Славянски базар“, който ежегодно, вече 32 години, се провежда в град Витебск, в Беларус?

- „Славянски базар“ е магия! Няма аналог! Перфектна организация, мащаб, професионализъм на много високо ниво, отношение, атмосфера….Атмосферата я усещаш навсякъде из града. Тя е по улици, в усмивките на хората, в песните и танците на многобройните открити сцени. „Славянски база“ е една истинска неописуема магия! Приказка в реалността!

- Бихте ли искали да видите повече български участници във всички жанрове на изкуството? Какво бихте апелирали към хората на изкуството в България?

- Разбира се, че да. Много бях разочарова като разбрах, че няма да имаме участник е конкурса за големи. В детския конкурс нашето момиче ВикА /Виктория Асенова/ се представи блестящо. Много се гордея с нея. Желая и много успехи занапред.
Моят апел е да се правят повече непреходни неща. По мое мнение напоследък много малка част от песните, които стават популярни имат смисъл и носят послание. Смисълът на изкуството и културата е да възпитава. Аз самата, когато създавам с екип нова песен съм много критична и както вече казах не реализирам всички предложения постъпващи към мен от творчески екипи, композитори, аранжори и текстописци. Напоследък стана и доста трудно самофинансирането на подобни проекти, а финансирането е с хиляди условия. Повече от половината обикновено не ме удовлетворяват, особено онези които касаят навлизане в личното ми пространство. Но явно такава е тенденцията, да могат да се случват определени неща единствено и само по този начин. Той определено не е моят! Това е и една от причините да нямам много песни и клипове в социалните мрежи. Но това е право на мой избор. Така съм избрала да живея в хармония със себе си и съвестта си.

- Лозунгът на тазгодишния фест беше „Чрез изкуството към мир и взаимно разбирателство“. Успяха ли беларусите да надвият политиката?

- Да, определено успяха. Това е фестивал на изкуствата, а музиката винаги е била най-универсалният език.

- Изобщо, имали напоследък политика в изкуството? И трябва ли да се политизира изкуството?

- За съжаление да и повечето творци „оцеляват“ по този начин. Това е личен избор. Всеки го прави сам и носи последствията от това.

- Срещнахте ли критика в България след завръщането си от Беларус? „Доброжелатели“ опитаха ли се да политизират участието ви там?

- Слава Богу не. Срещнах разбиране и от работодателите ми, за което съм благодарна.

- Според вас ще изгрее ли слънцето ярко някога и над изкуството у нас или вечно ще останем в сянката на политическия чадър?

- Винаги съм се дистанцирала от политиката. Надявам се слънцето да изгрее за българското изкуство скоро и то да е ярко и впечатляващо.

- Много млади таланти напускат страната ни, търсейки развитие в чужбина. Сякаш сцената там е по-устойчива и широка....Защо бягат актьорите, певците, музикантите...?

- Предполагам в чужбина са по-добре заплатени, имат по-голямо спокойствие и сигурност. В България тенденцията е пренасищане по всички медии с конкретни имена. Има периоди, в които се преекспонират определени творци и аз обичам да се шегувам с изразът : „ само от хладилника ми не е се показал (еди си кой си)“. Също така смятам, че много трудно и почти невъзможно е да се наложи нов артист. Трябва да направи хиляди компромиси със себе си, същността си и съвестта, неща на които аз не съм съгласна и това може би отговаря на въпроса защо не съм толкова популярна. Аз самата нямам потребност от това. Имам потребност да пея и да споделям себе си със себеподобни. Това ми стига.

- Емилия, сега вече сте на родна земя. С какво се занимавате в момента? Какви проекти ви предстоят?

- От повече от половин година работя върху новата си песен. Все още не е написан подходящият за мен текст, според моето желание за послание. Представям си и един хубав, естетически изчистен клип с много съдържание и смисъл. Също така се надявам Вселената да ми изпрати правилните хора за да може да се реализира тази моя мечта и тя да стигне до повече хора.

- Ако трябва да завършим това наше лятно и слънчево интервю с песен, коя ще е тя?

- Нямам лятна песен. Ще взаимствам от една популярна българска песен: „Нека да е лято, само да е лято“. Желая на всички щастливо, влюбено, усмихнато и незабравимо лято. Благодаря за възможността да споделя себе си с Вас, скъпи читатели. Благодаря на Оля Ал-Ахмед за отделеното време и внимание.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД