След като дълги години историята на древните траки беше умишлено неглижирана по идеологически причини, сега с нарастващо любопитство следим археологическите открития на нашите учени специалисти, възхищаваме се на културното наследство, което са ни завещали, с изненада откриваме приликите в лицата с днешните българи, но и разбираме колко малко знаем за древните траки. Разказът за тях не съществува в съзнанието ни като част от нашата културна памет, не са се превърнали в неразривна брънка от историческия ни наратив, пише obache.bg.
Приказният свят, в които ни потапят „Тракийски легенди“, създаден от текста на Йото Пацов и образите Калин Николов, които взаимно се взаимно допълват, постига това, което историческите факти по-трудно могат да направят. Изгражда усет за генетичната ни връзка с тази древна култура чрез легендата и инвенциите на въображението. Историците може да спорят за фактите. Но културната ни памет има нужда и от легенди и приказки, за да е жива.
„Исках,- казва Йото Пацов -да стане по-достъпен и любим образът на тези древни герои и легенди“
Поетът Николай Милчев допълва: Това е книга, която да четем на децата и внуците. Няма по-голям комплимент от това, да кажеш на някого че е написал приказка. Когато я прочетох втори път я видях вече като една книга за нравствеността у човека и за силата на човека.“
Как самият художник Калин Николов е усетил и интерпретирал текста, какви послания отправят към нас неговите образи, каква връзка открива и следва той в героичния исторически наратив, интересно е да научим от самия него.
Калин Николов:
„Не зная кое точно е двигателят на интересите ни към миналото. Някои казват, че откриването на Помпей с неочакваността да се види в подробности как са живели някогашните хора- Просвещението и Индустриалната революция насърчава любопитство към природата, обществото, институциите, човешките отношения, но и историята. Вместо да се разчита на наследени идеи, интелектуалците търсят конкретна и рационално разбиране на явления въз основа на опита и факти. На въображение и действителни неща. Йото Пацов върви по този път. Неговата литературна линия започва от човешката физиономия, върви към психология и ценностите на времето около човека, с природни образувания и техните причини и значение за проучване, и с желание да се изгради точна представа за древността. Съсредоточен върху човешките условия на борба с времето и природата, словото произлиза от този емпиричен начин на мислене, което води до разнообразни и любопитни идеи за ролята на традицията и йерархиите в природата и обществото.
Писател като него има своята изградена система си от оскъдните неща, завещани ни от потомство на древните. С безпогрешен чувствителност той посегна към оригинални идеи и да ги изрази с такава мощност на език, който култивира благородната идея да ни увлече чрез вълна от ентусиазъм за античния идеал. А какъв е този идеал! Смелост, съприкосновение с трудности и безстрашие пред неизвестното, никакъв преговор със смъртта за лесен финал. Този прилив на предаването на миналото е от първостепенно значение при формирането на хода на пресъздаденото от него. Книгата му за траките е развълнуван жив разказ към проследяване на безсмъртните герои траки, познати ни от легенди и исторически извори.
В контекста на нарисуваното от мен, фантазията си намери приятел в лицето на реализма. Не се смущавам, бих искал хората ми, които съм нарисувал да преживеят онова си настояще в битка със стихиите, с лъвове и странностите, с непознатото.
В първите класове на училище помня едно тържество за Васил Левски в салона на кино „Влайкова“. Украсата бе голяма снимка на картина с Васил Левски в снега. Оказа се, по-късно научих, от Жечко Попов. Много вълнуваща историческа картина. Или творбите на големите руски илюстратори Кибрик, Кардовски, Аненков, Чарушин, на чеха Иржи Трънка, на американеца Андрю Уайт, на Борис Ангелушев и Александър Денков. Исках да извървя част от този път.“
Паулиана Новакова