Невроучени от Унгария и САЩ откриха, че човешкият мозък запазва способността си да възприема и обработва реч, дори когато е напълно анестезиран или по друг начин е в безсъзнание, съобщи пресслужбата на Медицинския колеж Бейлър в САЩ.
„Открихме, че мозъкът е значително по-активен и способен да решава необичайно сложни проблеми в безсъзнание, отколкото се смяташе досега. Оказва се, че дори когато пациентът е напълно анестезиран, мозъкът му продължава да анализира и възприема света около него“, каза професор Самир Шет от Медицинския колеж Бейлър (САЩ), цитиран от пресслужбата на университета.
Учените стигнаха до това заключение, като наблюдаваха активността на няколко хиляди неврона в мозъците на пациенти, страдащи от тежки форми на епилепсия, които са резистентни на медикаментозно лечение. За да локализират огнища на епилептична активност, лекарите имплантирали голям брой електроди в хипокампуса, центърът на паметта в мозъка на пациентите, което им позволявало да наблюдават активността на отделните неврони.
Неврофизиолозите се възползвали от тази възможност, за да наблюдават как хипокампусът на пациентите под пълна анестезия реагира на различни процеси, протичащи в околния свят. Тези експерименти показали, че хипокампалните неврони при пациенти с епилепсия се активират в отговор на различни звукови сигнали, което на теория не би трябвало да се случва, тъй като тези сигнали не са пряко свързани със слуха.
Това неочаквано наблюдение подтикнало учените да наблюдават как мозъчната активност на доброволците се променя в отговор на различни повтарящи се звуци и техните комбинации, както и на кратки аудиокниги и аудио записи, съдържащи специфични думи и части на речта. Последващи измервания на невронната активност показали, че хипокампусът запазва способността си да обработва речта и да разграничава съществителни, глаголи и други части на речта дори в напълно безсъзнателно състояние.
Изследователите открили също, че мозъкът не само обработва говорим език, но и се опитва да „познае“ следващите думи в изреченията. Невроучените преди това вярваха, че това изисква активно съзнание и внимание, но измерванията на учените демонстрираха погрешността на тази идея. Разбирането на това ще помогне за разработването на нови невронни интерфейси, които „говорят“ човешките мисли, а също така ще подобри производителността на генеративните системи с изкуствен интелект, заключиха учените.