Когато Мартин Скорсезе застане зад камерата, Ню Йорк рядко остава просто фон. Градът се превръща в нервна система – шумна, мрачна, противоречива и населена с хора, които търсят изход, спасение или поне някакъв смисъл. На 17 ноември американският режисьор навършва 84 години.
Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк и израства в Малката Италия. Първият му пълнометражен филм „Кой чука на вратата ми“ излиза през 1967 г., но широкото признание идва с „Улици на злото“ от 1973 г. Следва „Шофьор на такси“ – филмът от 1976 г., който печели „Златна палма“ в Кан и превръща Травис Бикъл, изигран от Робърт де Ниро, в един от най-запомнящите се образи на американското кино.
От Травис Бикъл до Хенри Хил
„Разяреният бик“ от 1980 г. задълбочава интереса на Скорсезе към обсебването, насилието и самоунищожението. Десет години по-късно „Добри момчета“ показва света на организираната престъпност през погледа на Хенри Хил – от първото очарование от мафията до разпадането на илюзията.
Робърт де Ниро е най-дългогодишният актьорски партньор на режисьора. Двамата работят заедно в 10 филма, сред които „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Добри момчета“, „Казино“, „Ирландецът“ и „Убийците на цветната луна“. Друга важна творческа връзка е тази с Леонардо ди Каприо, който участва в шест филма на Скорсезе – от „Бандите на Ню Йорк“ и „Авиаторът“ до „Убийците на цветната луна“.
Първият „Оскар“ идва с „От другата страна“
Скорсезе получава първата си награда „Оскар“ за режисура за „От другата страна“ през 2007 г. Филмът печели и отличието за най-добър филм. Преди това режисьорът е номиниран за „Оскар“ за „Разяреният бик“, „Последното изкушение на Христос“, „Добри момчета“, „Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“, „Хюго“ и „Вълкът от Уолстрийт“.
Сред по-късните му заглавия са „Островът на прокълнатите“, „Вълкът от Уолстрийт“, „Мълчание“ и „Ирландецът“. Последният му пълнометражен филм е „Убийците на цветната луна“ от 2023 г. Историята за убийствата на членове на народа осейдж получава 10 номинации за награди „Оскар“.
Киното като памет
За Скорсезе киното не е само режисура. През 1990 г. той става сред основателите на фондация, посветена на съхраняването и реставрацията на филмовото наследство. През 2026 г. режисьорът участва в разговор за опазването на историята на американското кино в рамките на Националния фестивал на книгата на Библиотеката на Конгреса.
„Опитвам се да запазя живо усещането, че киното е форма на изкуство“, казва Скорсезе в интервю за Асошиейтед прес през 2023 г. В същия разговор той обяснява, че с времето е разбрал думите на Акира Куросава за безкрайните възможности на киното: „Няма граници. Ограничението е в самия човек.“
На 84 години Скорсезе остава едновременно автор на криминални саги, исторически драми и лични филми за вярата, вината и самотата. Но влиянието му не се измерва само с наградите. То се вижда и в начина, по който поколения зрители продължават да откриват в неговите филми не просто истории, а памет за това какво може да бъде киното.
Източници: apnews.com, pbs.org