По аналогия с френското сирене и вино, оценката при дегустаторите на една българска кисела зелка би звучала примерно така: "Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове".
Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима,
благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика,
преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежал камамбер, с неочакван свеж нюанс на бамя.
Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада.
Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сърми.
При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон.
Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина.
Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди.