Смъртта може да се предвиди. Това твърдят учени, които са посветили години на т.нар. „спирала на смъртта“.Проучванията сочат, че естествената смърт може би не е следствие единствено на остаряването, а и на способността за възпроизводство. Когато женските индивиди или мъжките загубят своя фертилитет, вероятността за смъртта им рязко нараства, съобщава Би Би Си.
До скоро биолозите предполагаха, че има само две основни фази на живота: детство и зрелост.
Детството се характеризира с бърз растеж и развитие и рисковете от смърт са по-малки. Втората фаза започва, когато достигнем сексуална зрялост. С течение на времето клетките ни започват да умират и не се заменят с нови, а телата ни започват да се разпадат. С всяка изминала година вероятността от смърт се увеличава. Колкото повече остаряваме, толкова по-вероятно е да умрем.
В началото на 90-те години на миналия век изследователи са открили още една, трета фаза, на нашия живот. Това, което отличава „края на живота“ от останалата част от зрялата възраст, е неговият уникален модел на смъртност. Нарастването на шансовете да умрем, чиито модел е характерен с напредването на възрастта, не важи за фазата в края на живота ни. Докато за 60-годишния има много по-голям шанс за предстояща смърт, отколкото за този на 50, между хората на 90 и 100 няма почти никаква разлика.
Наскоро учените идентифицираха и нова, четвърта фаза, която се отличава от детството, зрялата възраст и „края на живота“. Те я наричат „спирала на смъртта“.
Експерименти с плодови мушици, чийто цикъл на живот е едва няколко седмици, показват връзка между смъртта и рязко намаляване на възпроизводствените функции. Тази връзка позволява да се прогнозира с голяма точност датата на смъртта на мушиците, независимо от тяхната възраст.
Проучванията сочат, че смъртта се дължи както на остаряването, така и на способността ни да се възпроизвеждаме и създаваме поколения.
Когато загубим своя фертилитет, вероятността да умрем рязко нараства. При други експерименти, проведени преди повече от десетилетие, учените открили, че модифицирането на репродуктивните системи на мишки значително променя продължителността на живота им. Учените присаждали на стари мишки яйчници на млади индивиди и резултатът бил изненадващо увеличение на продължителността на живота им. Учените провели още тестове, за да оценят силата, координацията и бързината на мисълта, през период от няколко години. Така идентифицирали спад във физиологичните способности в периода близо до смъртта.
Днес учените се надяват да ограничат колко се може повече т. нар. „спирала на смъртта“, за да могат хората до последния си ден да живеят пълноценно.