Над 450 млн. души по света страдат от психични разстройства, сочат данни на Световната здравна организация.
Около 38,2 % от гражданите в ЕС са преживели психично заболяване поне веднъж в живота си, сочи европейско проучване. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с безсъние, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% — с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или вещества.
Тези данни оповести Националният център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването по повод Световния ден на психичното здраве — 10 октомври.
Той се отбелязва от 1992 г. с решение на Световната федерация за психично здраве и с подкрепата на Световната здравна организация. Тази година темата е „Психично здраве на работното място”.
Според данни на министерството, българите най-често страдат от тревожни разстройства — 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) — 6.2%, злоупотреби с вещества — 3.3 %.
Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, но също така те са тези, които по-често търсят професионална помощ.
Според данните на министерството, най-уязвими и застрашени от тежки депресивни състояния са по-младите хора на възраст между 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите, отчитат от министерството.
Според европейското проучване 55% от хората с психично здравни проблеми не успяват да се върнат на работа. От тези, които все пак се върнат на работното си място, 68% заемат по-ниска позиция и получават по-ниско заплащане в сравнение с предишната си длъжност.
Стресът на работното място се оказва едновременно личен и работен проблем. Условията, водещи до стрес, нарастват в глобален мащаб. Съгласно Рамковата директива на ЕС по здравето и безопасността и националното законодателство стресорите и техните последици са предотвратими и могат да се регулират от работещия и неговия работодател.
Рисковете от стрес на работното място възникват при нарушено съответствие между компетентността и възможностите на индивида и трудовите му задължения, при конфликти между личните роли в труда и извън него и при липса на достатъчна степен на контрол върху работата и личния живот, информират още от здравното ведомство.
Основната причина за поява на психичните разстройства си остава стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот, обобщават от министерството. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства.
Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми с психиката са безсъние, честа умора, лошо настроение и раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист — психиатър, психотерапевт, психолог.
При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите.
Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.