Търсачите на тайнствени създания са съкрушени, след като учени съобщиха, че неуловимият снежен човек Йети всъщност е най-обикновена мечка.
Предполагаеми проби от Йети, събрани от музеи и частни колекции, бяха подложени на ДНК анализ, резултатите, от който показват, че легендарното създание от Хималаите може да е със съвсем обикновен произход, съобщава Live Science.
За съществуването на Йети или „Снежния човек“ — загадъчно маймуноподобно същество, за което се твърди, че обитава високите планини на Азия — се съобщава от векове в Непал и Тибет. Хората, които живеят в региона, са събрали косми, кости и други образци, за които твърдят, че принадлежат към легендарния звяр.
Намирани са негови отпечатъци в снега, а историите, които се разказват за него, се предават от поколение на поколение.
Но нов ДНК анализ, направен от изследователи от Университета в Бъфало, показва, че хималайската легенда може би изобщо не е мистериозно създание, а най-обикновена мечка.
Учените подробно описват констатациите си в списание Proceedings of the Royal Society B.
Те анализирали девет предполагаеми образци от Йети — в това число кости, зъби, кожа, косми и фекални проби — събрани в Хималаите и Тибет. Резултатите показват, че един от образците е от куче, а останалите осем са от азиатска черна мечка, хималайска кафява мечка и тибетска кафява мечка.
Тези нови открития показват, че във високите снежни части на Хималаите може би е еволюирал различен вид мечка, която хората описват като мистериозния снежен човек.
През 1951 г. британският алпинист Ерик Шиптън се завръща от експедиция на Еверест със снимки на гигантски стъпки в снега. Оттогава се появяват и теориите, според които неуловимият азиатски снежен човек е човекоподобно същество, все още неизвестно за науката. Според спекулациите това може да е оцелял член на изчезнал човешкия род, като неандерталците или маймуна като гигантопитека или дори невероятен хибрид между съвременните хора и други примати.
Едно проучване от 2014 г. установява, че две предполагаеми проби на Йети са от хибрид между полярна мечка и друг вид мечка, разказва д-р Шарлот Лингуист, водещ автор на настоящото изследване и еволюционен биолог от Университета в Бъфало, Ню Йорк. Но Лингуист е скептична по отношение на възможността за "някакъв странен хибрид на мечка, бродещ из Хималаите".
Тя и колегите ѝ решават да предприемат последващи действия по проучването от 2014 г. като анализират още предполагаеми проби на Йети. "Мислех, че ако Йети наистина е мечка, това изследване може да бъде интересен начин да получите достъп до най-редки образци на хималайски мечки", разказва Лингуист.
"Беше вълнуващо да открием, че предполагаемите образци на Йети, без съмнение, не са странни хибридни същества, а просто мечки, свързани с местните кафяви и черни мечки", разказва още тя. "Съвременната наука и по-специално, генетичните данни, могат да помогнат да се даде отговор и да се разрешат и други стари тайни".
Тези нови открития хвърлят светлина върху еволюционната история на азиатските мечки. Докато тибетските кафяви мечки споделят близки общи прадеди с роднините си в Северна Америка, Европа и Азия, изследователите откриват, че хималайските кафяви мечки принадлежат към различна еволюционна линия, която се отклонява от всички други кафяви мечки преди около 650 000 години.
"Това е много преди съвременните хора са мигрирали от Африка", разказва еволюционният биолог. "Може би високите върхове на Хималаите са запазили тези популации разделени и изолирани от другите кафяви мечки".
Бъдещите изследвания на генетиката на мечките може да даде още информация за тези изолирани и редки мечки", което би могли да подпомогне стратегиите за опазването им", заключава Лингуист.