Откриването на живот в други части на Вселената е една от вечните мечти на човечеството. За първи път в историята, научната общност дава надежди, че тази мечта може би е постижима и то благодарение на научната фантастика.
Фантастичното бъдеще, описвано някога в творбите на смели визионери като Жул Верн, Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, днес е реалност. Нещата, които се раждат във въображението на тези изключителни хора, по онова време изглеждат като невероятни и откачени фантазии, но днес много от тях са част от ежедневието ни, а други ще ги последват в най-скоро време.
Научната фантастика е наука на фактите, странно пророкувани от тези велики пророци, чийто луди мечти са послужили за вдъхновение и първообраз на нашето настояще. Съвременните средства за комуникация и компютърните технологии, интернет, първият изкуствен спътник в околоземна орбита, изпращането на човек в космоса, стъпването на Луната, изкуственият интелект... са само част от предсказанията, които авторите на научна фантастика описват в книгите си.
Сега, ново проучване на група експерти, твърди, че бихме могли да търсим и открием други извънземни цивилизации чрез метод, описан от един от най-видните фантастични пророци - Артър Кларк, пише сайтът Space Daily.
През 1945 година Кларк пише статия, в която описва идеята си за изпращане на изкуствени спътници в геостационарна орбита около Земята, които да създадат глобална комуникационна мрежа. Тя е публикувана през октомври в списание Wireless World под заглавие „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“). Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване, практически на всички комуникации. Понастоящем в “Пояса на Кларк”, наречен така в негова чест, има над 400 сателита, които оформят гръбнака на съвременното чудо — интернет.
Според астронома Сокас-Наваро такъв пояс може да се използва като техномаркер за съществуването на високотехнологична развита цивилизация.
Ако една интелигентна извънземна раса съществува в отдалечена слънчева система, един ден тя би могла да бъде открита благодарение на отпечатъците, оставени от нейните технологии.
Точно както Земята е заобиколена от непрестанно растяща мрежа от спътници, чужда планета, обитавана от извънземна цивилизация, би могла също да е заобиколена от космически обекти, излъчващ нейните собствени сигнали.
“Реално техномаркерът е нещо, което може потенциално да се засече с телескоп. Нещо, което може да разкрие присъствието на технологии в дълбокия космос. Това е наистина сигурен критерий за интелигентен живот извън Земята. За съжаление междузвездните разстояния са толкова големи, че с настоящите технологии ние можем да се надяваме да засечем само наистина огромни технологични обекти или структури, като говорим за обекти от мащаба на планетите”, допълва ученият.
Идеята за извънземен еквивалент на “Пояса на Кларк” може и да изглежда преувеличена, но Сокас смята, че не би навредило на никого ако идеята се проучи, особено като се има предвид, че наши космически кораби вече търсят и изследват екзопланети.