Мравки-канибали обитават изоставен ядрен бункер (СНИМКИ+ВИДЕО)

В изоставен ядрен бункер, в западна Полша, стотици хиляди мравки работнички, се оказват хванати в капан. Откъснати от своята колония, след като падат във вътрешността на съоръжението, те оцеляват години наред прехранвайки се с труповете на своите събратя.

Когато изследователите посетили бункера през 2016 г., те открили общност от близо милион мравки работнички от вида Formica polyctena или малки горски мравки.

Главната колония се намирала над земята, върху могила, над вентилационната тръба на изоставения бункер. Откакто колонията била изградила своя мравуняк, през годините, постоянен поток от нещастни мравки падал през тръбата на пода на бункера. Тъй като единственият вход и изход от там била вентилационната тръба, по средата на тавана, щом мравките паднели долу, те се озовавали в капан, неспособни да пропълзят обратно навън.

Мравките нямали какво да ядат в тъмния бункер и през 2016 г. учените предположили, че насекомите са оцелели чрез канибализъм, хранейки се с мъртвите си другари.

Наскоро изследователите се върнали в бункера, за да продължат наблюденията си върху хванатите в капан мравки, търсейки доказателства, че насекомите изяждат труповете на своите умрели събратя.

Бункерът, някога е бил част от ядрена база, намирала се близо до германската граница. Той бил използван от съветските военни за съхраняване на ядрено оръжие от края на 60-те до началото на 90-те години.

„По време на първото си посещение в бункера през 2015 г., ние се натъкнахме на няколко стотин хиляди мравки работнички от вида Formica polyctena", пише екипът в своето изследване, публикувано преди дни в списание Hymenoptera Research.

Докато хиляди мравки пълзели по пода и стените на бункера, нито една от тях не успявала да пропълзи по тавана до въздухопровода, който бил единственият изход към свободата.

В бункера нямало мравки пашкули, ларви или кралици, така че безбройната "колония" не се развивала като отделна, а си оставала част от многобройната колония на повърхността.

Докато следели какво се случва с "мравките затворници", учените констатирали, че броят им непрестанно се увеличава, защото непрекъснато нови и нови мравки падали през отворената тръба, която се намирала насред мравуняка на основната колония. Мравките, хванати в бункера, "нямали друг избор" освен да се опитват да вършат социалните си задачи и да оцеляват при тези условия в екстремната нова среда.

Яж или ще бъдеш изяден

За новото си проучване, учените събрали над 150 мъртви мравки от „мравешките гробища“ - купчини трупове на пода и близо до стените на бункера. Изследването показало, че по всички тела има следи от ухапвания, което било доказателство, че мравките в бункера са се превърнали в канибали.

Макар това да звучи зловещо, подобен тип поведение се среща често при този вид. Горските мравки са известни с воденето на "мравешки войни" - ожесточени битки с други видове мравки, които обикновено започват през ранната пролет, когато храната е оскъдна. Докато трупове на паднали войници се трупат, работничките влачат телата им в мравуняците си, за да хранят с тях развиващите се ларви.

Всъщност "гнездовите трупове могат да служат като важен хранителен източник не само в периоди на недостиг на храна", пишат учените.

В бункера труповете са служили като безкраен бюфет, позволявайки на мравките да оцелеят на място, където иначе биха гладували и измрели, обясняват изследователите.

Ужасяващата история на мравките канибали от ядрения бункер обаче, има щастлив край (поне за мравките, които не са били изядени). Авторите на изследването се чудели дали биха могли да помогнат на заточените мравки да намерят пътя си към дома. Ето защо през 2016 г. те поставили вертикална „спасителна дъска“ - дървена греда, простираща се от пода до входа на тръбата.

Когато учените се върнали в бункера през 2017 г. те открили, че повечето мравки са се възползвали от новия път за бягство. Бункерът, из който преди това пълзели стотици хиляди мравки, бил "почти безлюден", най-вероятно защото, откъснатите от света мравки най-сетне се били събрали със своята колония над земята, пишат учените като заключение на своето изследване.