Тази тема е за всички вас, които се замислят понякога, откъде е произхода на тази или онази дума, използвани в българския език, но реално думите не са български, пише Actualno.com. Може би сте чували поне веднъж в живота си думи от типа на: „хаймана“, „гьонсурат“, „тепегьоз“ или „терсене“. Те у нас, са едни от най-използваните заемки на турския език.
Турският, разбира се не е единственият, от който българите са заимствали думи и изрази, но в резултат на дългата история, днес ще се спрем на произхода на чуждици именно от турският.
Кога използваме турцизми?
Отговорът е: почти всеки ден, че дори по няколко пъти. Много пъти, дори не подозираме, колко от думите, употребяваме ежедневно, а реално не са български. Дори рано сутрин, когато отиваме до закусвалнята, за да купим айран и геврек. Някои експерти смятат, че използваме толкова много турски думи в българската реч, защото тя съдържа такива, които с един израз казват много или поне няколко неща наведнъж. Пример за това е думата: “евала”, която означава върховно признание. В Турция е по-използвана, като “ей валлах”, което в превод значи: ”заклевам се в името на Аллах, добро е!”
Така се случва и с думи, като „пич“ или „муфтаджия“. С тях може да заместите цяла поредица слова. Много пъти някои изрази не се ползват с истинското им значение. Така, например думата „пич“, на турски означава „издънка“ или „клонка“, но у нас често се използва от по-младите като обръщение и то в приятелска форма.
Знаете ли, какво означава думата “пич” на турски?
Думичката “пич”, също така широко се употребява в турския и се приема за върховна обида. В южната ни съседка с тази дума наричат дете с неясен бащински произход. В Турция, думата "пич" може да обиди силно някого, така, че трябва да сте внимателни, кого наричате с нея и в коя държава сте.
Има и думи, които са съчетание от 2 турски думи. Те се наричат псевдотурцизми, а идеята за употребата им е да се слеят в една изцяло българска дума. Пример за такава е „гьонсурат“, която в превод значи нагъл или дебелокож човек, който няма спирачки пред нищо. Факт е, че използваме турските чуждици, най-вече, когато желаем една дума да звучи грубо и по възможност най-обидния начин. Примери за такъв турцизъм са: „баламурник“, „абдал“, „борсук“, „бичме“, „чукундур“, „пичлеме“, „михлюзин“, „катил“ и „серсемин“.
Когато търсим начин да изкажем силна емоция, използваме възклицания от типа: “байгън”, “сакън”, “нейсе” и “аферим”. В моментите, когато искаме да се похвалим, споделим или просто се чувстваме добре използваме следните турцизми: „кеф“, „Рахат“,„айляк“, „евала“, „арабия“ и „ашколсун“. В такива случаи, те са най-често употребявани.