Охрид е град с много дълбока история, свързан до голяма степен с нашата история. Една от старите столици на България в края на Първата българска държава, Охрид продължава да има голямо значение за много българи, пише poznanieto.bg.
Днес ще се опитаме да разгледаме повече за неговата история и откъде идва неговото име.
Историята на град Охрид
Съществува легенда свързана с цар Самуил и Охрид. Когато видял гледката към Охридското езеро, българският владетел бил възникнал – “Ох,рид” Разбира се, това е в сферата на шегата. Най-вероятната причина е свързана с думата “рид”. Някои учени приемат, че е превод от старото гръцко име на града – Лихнина/Лихнида или Хрид, като е преведено на местния български език като “град на рида”.
Началото на Охрид като селище се свързва най-вече с историята на антична Македония. Макар че първоначално там са се заселили илирийци – жителите на западните Балкани, които осъществявали нападения над Македонската държава.
По-късно, Филип II Македонски успява да превземе града и да го включи в своето царство. По-късно градът става част от Римската империя и нейният източен клон – Византия. Постепенно славяните се заселват по тези земи.
Охрид като част от България
Охрид е един от центровете на Куберовите българи. Това води до близки връзки с българите от Дунавска България. С течение на времето, двете части на българския народ успяват да се съединят и Охрид става част от България. По времето на Борис, градът става един от центровете на новата религия – християнството.
По-късно тук е изпратен и Климент Охридски, който заедно с Наум Преславски успява да постави основите на Охридската книжовна школа – една от двете най-силни заедно с Преславската. Не случайно след падането на Велики Преслав през 971 година, Охрид постепенно се превръща в център на свободните българи.
Градът става столица на България в този период, защото е един от най-големите свободни български градове. Още повече, разположението му се пада в центъра на българските земи по времето на Самуил. За съжаление, бива превзет през 1015 година от Василий II, но крепостта, която се намира над него и носи името на Самуил остава в български ръце. Въпреки това, в крайна сметка става част от Византия.
Охрид продължава да бъде важен център на българщината по време на Втората българска държава. Вече през средата на XIV век бива присъединен към разрастващата се сръбска държава, но в крайна сметка последва съдбата на всички балкански градове и е превзет от Османската империя.
Като част от Османската империя, Охрид от християнски център се превръща в ислямски. Църквите са преустроени на джамии, строят се и други храмове на ислямската религия. За това свидетелстват османските пътешественици като Евлия Челеби, които минават през града.
Има интересно свидетелство за Охрид от Хенри Тозер – британски писател и учен. В своята книга за Турция, той пише, че името Охрид идва от славянската дума “Ахар” – дворец, тъй като там са живели българските царе. Въпреки това, тази негова теория не е потвърдена.
Охрид и Третата българска държава
Въпреки че е освободен след Руско-турската война от 1877-1878 година, свободата на Охрид продължава много малко. Решенията на Берлинския конгрес го връщат в рамките на Османската империя. Въпреки това, Българската екзархия в рамките на чуждата империя успява да запази българския характер на града.
Охрид е важен център на бъдещата революционна дейност на българите. За това е показателно, че в началото на XX век в града има: 6 български училища – 5 основни + 1 средно, 3 чужди училища – по 1 гръцко, сръбско и влашко основно школо
Охрид престава да бъде част от Османската империя на 29 ноември 1912 година, когато сръбските войски влизат в града. Това не води до подобряване на положението на българското население, което е определено като заплаха от бъдещата сръбска власт. Това води до Охридско-Дебърското въстание на българи и албанци през 1913 година, което е жестоко потушено от сърбите.
Подобен тип деяния водят след себе си до огромна бежанска вълна в посока свободна България – повече от 30 000 българи от тази част на Македония. В следващите години като част от КСХС и Югославия – положението на българите определено не се подобрява.