Животът на родената през 1984 г. състезателка по ски и първата жена, спуснала се по пистата "Щрайф" в австрийския зимен курорт Кицбюел, Линдзи Вон, е точно такъв. Тя израства по склоновете на планините в Минесота, където кара всеки ден след училище с баща си и дядо си. Именно те запалват страстта у Линдзи един ден да играе за големите и да се превърне в олимпийски шампион, пише dir.bg.
Едва 9-годишна Вон осъзнава, че това е нейната най-голяма мечта и започва да ходи по състезания. Срещата с нейния идол - Пикабо Стрийт, променя изцяло живота ѝ и не след дълго, когато навършва 14 години, Линдзи печели първото си международно състезание Trofeo Topolino, силно устремена към детската си мечта. "Винаги съм оценявала факта, че имах тази възможност. Това беше заложено в мен още от ранна възраст", споделя в по-късно интервю.
Разбира се, налага ѝ се да пада, да се възстановява и да се качва на ски пистата отново и отново.
В продължение на години се подлага на няколкочасови пътувания с влак, за да взема уроци в Ski Club Vail (SCV) - програма за алпийски състезания, която обучава млади и амбициозни скиори на над 6-годишна възраст. Програмата, в която е включена Линдзи, има строги правила, според които скиорите трябва да се обучават и да развиват уменията си в предизвикателни терени и трудни условия. И заради ежедневните тренировки ѝ се налага да се установи за постоянно в Колорадо заедно с майка си, тъй като е все още непълнолетна.
Може да се каже, че през 1999 г. Вон "избухва" на международната ски сцена. Тя и Уил Макдоналд са първите американски атлети, спечелили слалома за кадети в италианския Trofeo Topolino di Sci Alpino.
Официално обаче Вон прави своя дебют на Световната купа, едва 16-годишна, през 18 ноември 2000 г. в Парк Сити, Юта. По-късно сбъдва мечтата си да дебютира и на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити, като се състезава както в слалом, така и в комбинация, осигурявайки си шесто място и без медал. След участието ѝ отново участва в състезания, но от по-ниско ниво. Този факт не променя нейната мотивация. "Не чувствах, че имам подкрепата на отбора по това време, и това наистина ме мотивира да се боря за своето място", казва тя за Националното американско обществено радио.
Линдзи доказва себе си, като през 2003 печели сребърен медал в слалома на Световното първенство по ски за юноши на Международната федерация по ски, а година по-късно отново взема сребро в слалома на първенството на САЩ. "Мисля, че имах късмет, защото съм от хората, които много се влияят, когато някой им каже, че не могат да направят нещо, но не всеки е устроен по този начин."
Успехите ѝ обаче са подложени на изпитание от голям инцидент.
По време на тренировъчно спускане на Зимните олимпийски игри в Торино Вон претърпява травма, след която е откарана в болница. Макар че тогава си мисли, че кариерата ѝ е приключила, тя се връща в състезанието само два дни по-късно. Разбира се, не печели медал, но смелостта ѝ носи заслужена награда. "В слалома трябва да сте невероятно безстрашни. Знаете, че се хвърляте надолу по планината и ако не сте сигурни в това, което правите, може да бъде опасно", обяснява тя.
Противно на очакванията, трудностите не я спират, а нахъсват все повече и повече.
След като си дава време да се възстанови, Вон отново се завръща на пистата, като този път се състезава в слалома на Световното първенство през 2007 г., където печели два сребърни медала. Тя обаче трябва да сложи край на сезона си по-рано заради частично скъсване на предната кръстна връзка на коляното си.
Въпреки контузията завършва ски сезона с 1403 точки, с над 200 повече от следващата в класацията. Тогава завоюва първата си титла за Световната купа в генералното класиране. Заради смелото си представяне е отличена с наградата "Олимпийски дух на САЩ", след като събира гласовете на американските фенове, бивши олимпийци и колеги спортисти.
"Гледам на това като на надмощие на ума. Бих направила всичко, за да се състезавам. Никога не се предадох и се борих с болката."
Въпреки травмите Линдзи е напът да счупи рекорда за най-много победи на Световната купа по алпийски ски за всички времена. Не успява, а честта се пада на нейната бивша съотборничка Микаела Шифрин, която натрупва общо 87 победи.
Все пак Шифрин признава, че Вон е тази, която е проправила пътя към равенството между половете в спорта и по този начин ѝ е позволила да достигне абсолютния връх. Вон участва в Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. и печели златен медал в слалома и бронзов в супергигантския слалом.
И така след редица медали и превръщайки се в спортна икона, през 2019 г. Линдзи се оттегля от състезателната си кариера, като отваря друга глава в живота си - да се развива като предприемач.
През декември същата година тя обявява партньорство с международната спортна луксозна бутикова марка YNIQ и днес е един от акционерите на базираната в Швеция компания. Марката не само разработва, но и проектира артикули, които са ръчно произведени в Италия. "Модата и оборудването винаги са били важни за мен на и извън пистите", казва Линдзи.
А какво прави в свободното си време, ако има такова?
Прекарва го със семейството и кучетата си, играе голф и тренира от 6 до 8 часа всеки ден. Със сигурност ските не я изоставят, защото: "Те винаги са били моето слънце, а всичко останало е обикаляло около тях", споделя тя в интервю за CNBC през 2020 г.
Както споменахме, най-любимият ѝ спорт не я е напуснал завинаги, но тя е намерила различна негова перспектива. Създавайки своя собствена колекция ски облекла, тя си сътрудничи и с най-големия идол в живота ѝ - Дуейн "Скалата" Джонсън.
Какво още може да се каже за Линдзи Керълайн Вон?
След всичките си постигнати успехи, днес тя е символ на несломима воля и постоянство. Оставя своя отпечатък в спорта с 82 победи в състезания за Световната купа, три медала от Зимни олимпийски игри и осем от световни първенства. Една от шестте жени, спечелили състезания от Световната купа във всичките пет дисциплини на алпийските ски - спускане, супер-Г, слалом, гигантски слалом и комбинация.
Животът на Линдзи ни връща към първоначалната мисъл - за болезненото падане. И може би не е толкова важно само то, а по-скоро силата, която ти е нужна, за да се изправиш отново. Понякога, когато си на колене, сломен и отчаян, трябва да се сетиш, че животът може да ти предложи ново предизвикателство, в чието преодоляване да откриеш себе си, да покажеш на какво си способен. Защото успехът не е нужно да е свързан винаги и само с покоряването на върхове.
А тайната на Линдзи за успех е проста - автентичност. "Винаги съм била себе си. Можете да бъдете силни, женствени и самоуверени, да носите грим и да правите всички тези неща едновременно. Не е нужно да сте стереотипният спортист. Можете да бъдете различни. В мен няма нищо специално. Просто карам ски бързо."