С разширяването на достъпа до канабис в редица страни, включително там, където са смекчени законите и дори е легализирана личната му употреба, се появяват и нови въпроси за евентуалните здравни последици. Историческият контекст на продължителна забрана и спорове около растението често е превръщал канабиса в несправедливо заклеймяван „враг“. Същевременно все повече научни данни сочат, че пушенето на канабис може да има реални здравни рискове – и те не се отразяват само на хората, които употребяват.
Скорошно проучване подсказва, че пушенето на канабис в затворено помещение е свързано с повишена вероятност в урината на децата, живеещи в такъв дом, да бъдат открити биомаркери на канабис. Според авторите на изследването, въпреки че то има своите ограничения, резултатите ясно подчертават потенциалния негативен ефект върху малките деца и подтикват към допълнителни проучвания и превантивни мерки – например пушене извън дома.
„Макар дългосрочните последици от канабисния дим да не са докрай изяснени, все пак знаем, че той съдържа канцерогени, дразнители на дихателните пътища и други вредни химикали“, казва епидемиологът Джон Белетиере от Калифорнийския университет в Сан Диего. „В нашия анализ децата в домове, където се пуши канабис, бяха с пет пъти по-голям риск от откриване на канабис в урината“, уточнява той. Това излагане на токсини, включително известни канцерогени, би могло да доведе до трайни здравни последствия.
Белетиере и колегите му анализират навиците за пушене в домашни условия в окръг Сан Диего, щата Калифорния, като използват данни от Project Fresh Air (PFA) – рандомизирано клинично проучване, проведено между 2012 и 2016 г. с цел намаляване на фини прахови частици в домовете. Изследваните семейства отговаряли на следните условия:
Най-малко един пълнолетен (18+ години) в дома; Поне едно дете под 14 години; Наличие на пушач на тютюн в дома; Никакви планове за преместване през следващите три месеца.В общо 275 домакинства били инсталирани уреди, измерващи фини частици, за да се установи степента на замърсяване на въздуха. Същевременно изследователите монтирали пасивни никотинови дозиметри, а в края на седемдневния период всяко семейство предоставяло урина от най-малкото дете в дома (средна възраст три години). Част от тези проби, съхранени с времето, били анализирани през 2020 г. за следи от канабис.
Учудващо или не, 69% от домакинствата, в които се пушел канабис, имали дете с измерими нива на биомаркери на канабис в урината. За сравнение – в домовете, където не се пушел канабис, този дял бил едва 24%. „Малките деца прекарват по-голямата част от времето си вкъщи, така че намаляването на пушенето на канабис в закрити помещения би могло съществено да ограничи излагането им на токсични и канцерогенни вещества“, коментира епидемиологът от UC San Diego, Осика Трипати.
Научните данни за канабиса изостават с около половин век спрямо тютюна – до голяма степен заради строго регулираните политики. В резултат пълните дългосрочни последствия от излагането на канабисен дим все още не са напълно ясни. Въпреки това тревогите са налице, особено когато става въпрос за най-малките.
„Докато научните доказателства за ефектите от канабиса растат, е разумно да пренесем част от стратегиите, използвани при контрола на тютюнопушенето – например норми и закони за забрана на пушенето на закрито“, смята Белетиере.
Екипът подчертава, че някои фактори могат да повлияят на изводите. Например, участниците може да са омаловажили пушенето на канабис в домовете си, тъй като по онова време рекреационната употреба все още не бе легална в Калифорния. Освен това проучването било първоначално фокусирано върху тютюнев дим, а не върху канабиса, и включвало главно домакинства с по-ниски доходи, записани по програми като WIC (допълнителна помощ за жени, кърмачета и деца). Данните до голяма степен не могат да се екстраполират върху цялата популация в САЩ.
Също така авторите посочват, че методът, честотата и мястото на пушене (напр. в хола или в добре вентилирано помещение) имат значение за степента, в която децата са изложени на дима. От 2016 г. насам, когато са събирани тези данни, социалните и законовите нагласи към канабиса също са се променили.
Въпреки някои пропуски, проучването повдига важен въпрос: Каква е безопасността на децата, когато се пуши марихуана вкъщи? „Установяването на дългосрочните последици за децата, изложени на канабисен дим, е следващата абсолютно необходима стъпка“, казва Белетиере.
Резултатите от това изследване, публикувани в Journal of the American Medical Association Network Open, подчертават нуждата от повече научни данни и прилагане на предпазни мерки, които да ограничат евентуалните негативни ефекти върху най-малките членове на семейството.