Деца на пушещите марихуана също дават положителен тест за канабис

С разширяването на достъпа до канабис в редица страни, включително там, където са смекчени законите и дори е легализирана личната му употреба, се появяват и нови въпроси за евентуалните здравни последици. Историческият контекст на продължителна забрана и спорове около растението често е превръщал канабиса в несправедливо заклеймяван „враг“. Същевременно все повече научни данни сочат, че пушенето на канабис може да има реални здравни рискове – и те не се отразяват само на хората, които употребяват.

Скорошно проучване подсказва, че пушенето на канабис в затворено помещение е свързано с повишена вероятност в урината на децата, живеещи в такъв дом, да бъдат открити биомаркери на канабис. Според авторите на изследването, въпреки че то има своите ограничения, резултатите ясно подчертават потенциалния негативен ефект върху малките деца и подтикват към допълнителни проучвания и превантивни мерки – например пушене извън дома.

„Макар дългосрочните последици от канабисния дим да не са докрай изяснени, все пак знаем, че той съдържа канцерогени, дразнители на дихателните пътища и други вредни химикали“, казва епидемиологът Джон Белетиере от Калифорнийския университет в Сан Диего. „В нашия анализ децата в домове, където се пуши канабис, бяха с пет пъти по-голям риск от откриване на канабис в урината“, уточнява той. Това излагане на токсини, включително известни канцерогени, би могло да доведе до трайни здравни последствия.

Белетиере и колегите му анализират навиците за пушене в домашни условия в окръг Сан Диего, щата Калифорния, като използват данни от Project Fresh Air (PFA) – рандомизирано клинично проучване, проведено между 2012 и 2016 г. с цел намаляване на фини прахови частици в домовете. Изследваните семейства отговаряли на следните условия:

• Най-малко един пълнолетен (18+ години) в дома;
• Поне едно дете под 14 години;
• Наличие на пушач на тютюн в дома;
• Никакви планове за преместване през следващите три месеца.

В общо 275 домакинства били инсталирани уреди, измерващи фини частици, за да се установи степента на замърсяване на въздуха. Същевременно изследователите монтирали пасивни никотинови дозиметри, а в края на седемдневния период всяко семейство предоставяло урина от най-малкото дете в дома (средна възраст три години). Част от тези проби, съхранени с времето, били анализирани през 2020 г. за следи от канабис.

Учудващо или не, 69% от домакинствата, в които се пушел канабис, имали дете с измерими нива на биомаркери на канабис в урината. За сравнение – в домовете, където не се пушел канабис, този дял бил едва 24%. „Малките деца прекарват по-голямата част от времето си вкъщи, така че намаляването на пушенето на канабис в закрити помещения би могло съществено да ограничи излагането им на токсични и канцерогенни вещества“, коментира епидемиологът от UC San Diego, Осика Трипати.

Научните данни за канабиса изостават с около половин век спрямо тютюна – до голяма степен заради строго регулираните политики. В резултат пълните дългосрочни последствия от излагането на канабисен дим все още не са напълно ясни. Въпреки това тревогите са налице, особено когато става въпрос за най-малките.

„Докато научните доказателства за ефектите от канабиса растат, е разумно да пренесем част от стратегиите, използвани при контрола на тютюнопушенето – например норми и закони за забрана на пушенето на закрито“, смята Белетиере.

Екипът подчертава, че някои фактори могат да повлияят на изводите. Например, участниците може да са омаловажили пушенето на канабис в домовете си, тъй като по онова време рекреационната употреба все още не бе легална в Калифорния. Освен това проучването било първоначално фокусирано върху тютюнев дим, а не върху канабиса, и включвало главно домакинства с по-ниски доходи, записани по програми като WIC (допълнителна помощ за жени, кърмачета и деца). Данните до голяма степен не могат да се екстраполират върху цялата популация в САЩ.

Също така авторите посочват, че методът, честотата и мястото на пушене (напр. в хола или в добре вентилирано помещение) имат значение за степента, в която децата са изложени на дима. От 2016 г. насам, когато са събирани тези данни, социалните и законовите нагласи към канабиса също са се променили.

Въпреки някои пропуски, проучването повдига важен въпрос: Каква е безопасността на децата, когато се пуши марихуана вкъщи? „Установяването на дългосрочните последици за децата, изложени на канабисен дим, е следващата абсолютно необходима стъпка“, казва Белетиере.

Резултатите от това изследване, публикувани в Journal of the American Medical Association Network Open, подчертават нуждата от повече научни данни и прилагане на предпазни мерки, които да ограничат евентуалните негативни ефекти върху най-малките членове на семейството.