Пеевски продължава да се подиграва с Борисов.
Сега вече не просто го притиска — демонстративно го унижава. Казва му в прав текст: ако не можел да поеме отговорност, той, Повелителят на властта, щял сам да се натовари с нея. Реториката е арогантна, позата – имперска. Пеевски говори сякаш не става дума за демократична държава, а за васални територии, които просто чакат новия си господар.
За това предупреди във "Фейсбук" Илиян Василев.
И понякога човек наистина се изкушава от мисълта: нека му я дадат тази власт на Пеевски. Да видим какво ще прави с нея, когато прожекторът на реалността се включи. Нека опита да състави правителство – има си парламент, има „свои хора“ във всяка институция, има медиен комфорт и задкулисна логистика. Само едно няма: легитимност и доверие.
Срещата между популизма и реалността е неизбежна. Пеевски днес говори с апломб, защото се движи в полето на безнаказаността и полусенките, коментира и назидава, без да бъде натоварен с официална роля. Той използва Борисов като щит – човек, който отдавна е изгубил инстинкта си за борба и сега просто отстъпва под тежестта на собственото си минало. Но зад тази игра на сенки се крие проста истина: управление не се прави с шантаж и медийни постановки.
Проблемът е, че обществото не усеща накъде върви този процес. Единственият вариант е да консумира пряко лекарството Пеевски. Мнозина гледат на Пеевски като на неизбежност, на „по-малкото зло“, на човек, който поне „държи ред“. Но това е илюзия.
В действителност, ако този модел получи пълна власт – без контра баланс, без контрол, без алтернатива – той ще погълне държавата. Ще изсмуче институциите докрай, както направи с парламента, и ще превърне цялата държава в разширен вариант на своята собствена корпорация.
Пеевски и Борисов днес играят шах с България, но фигурите на дъската вече не се движат – системата е парализирана. И ако обществото не осъзнае, че става свидетел на последния етап от това сливане между олигархия и власт, то следващата фаза ще бъде просто управляем хаос – с фасаден парламент и задкулисно управление от кабинети без избори и отговорност.
Истинската среща с реалността ще настъпи, когато властта, концентрирана в ръцете на един човек, се сблъска с икономическите, социалните и международните последствия на собственото си безумие. Тогава ще се види, че зад гръмките декларации няма капацитет, няма визия, няма хора. Само власт заради самата власт.
И точно затова изкушението „да му дадат властта, за да се види какво ще стане“ е опасно, но и поучително. Защото само реалността може да свали маската на популизма. Народът обаче още не е „стоплил“ какво ни чака и за това седи удобно у дома и не отива до избирателната урна. И докато това не се случи, Пеевски ще продължава да говори като Властелин.