Навлизането на президента Румен Радев в активната политика не беше изненада, а логичен завършек на процеси, които се развиваха с месеци. Явно решението е било подготвяно, но ускорено от общественото напрежение и протестите през декември. Какви са очакванията, рисковете и потенциала на един нов политически проект около Радев... Пред ФАКТИ говори социологът Яница Петкова от агенция „Мяра“.
- Г-жо Петкова, 19 януари 2026 г. – това ли беше денят, в „който най-малко очаквахме“ президентът Румен Радев да напусне поста си?
- Ако трябва да бъда честна – не. Това се очакваше от повече от месец. От тази гледна точка решението не беше изненада, по-скоро моментът, в който беше обявено. Посланието „когато най-малко очаквате“ звучеше като предизвикателство към бъдещите му политически опоненти, не толкова към обществото.
- Имаше ли реални очаквания това да се случи още сега?
- Повече от месец с нарастващ интензитет се говореше за подобен сценарий. Протестите през декември изиграха решаваща роля. Имам усещането, че решението беше взето в движение – търсеше се подходящ повод и той дойде именно с протестите.
- Смятате ли, че протестите наклониха везните?
- Категорично. Радев търсеше момента – протестите му го дадоха. Такава мобилизация, каквато имаше на протестите, не бяхме виждали от години. Не става дума само за брой хора, а за усещането за натрупано разочарование и нужда от алтернатива. Това даде политически контекст на решението.
- Може ли Румен Радев реално да се превърне в тази алтернатива?
- Това вече е отделен въпрос. Зависи от програма, платформа, политически партньорства, коалиции и хората около него. И най-вече – дали тези, които се чувстват непредставени, ще го припознаят като свой представител.
- Как ви прозвуча финалът на речта му – „Заедно можем“?
- Не е нещо ново. Подобни послания сме чували и в новогодишната му реч, и преди това. Това беше заявка за обединение – особено към младите хора и към протестиращите през 2020 и 2025 година. Видяхме и очертаване на конкретен политически враг. Не беше назован директно, но мафията и статуквото ясно бяха олицетворени от досегашните управляващи партии. Основната линия ще бъде обединение срещу тях.
- Кои партии трябва най-много да се притесняват от появата на Радев на политическия терен? Електоратите на „Има такъв народ“, „Величие“, МЕЧ, а в известна степен и БСП...
- Разочарованието при ИТН е високо, а техният електорат е силно протестен и младежки. При партии с по-флуиден вот като „Величие“ също има риск от преливане. Без Радев очаквахме по-скоро „още от същото“ на предстоящите избори – ерозия на парламентарно представените партии и минимални промени в пропорциите. Сега ситуацията е различна. Очевидно вече сме в предизборна кампания и има сериозна маса от хора, които са разочаровани и се чувстват непредставени. Тази маса може да бъде мобилизирана и предполагам, че точно това ще бъде целта на президента. Това не означава, че няма твърд електорат на сегашните партии, но разочаровани избиратели с по-ляв или по-консервативен профил биха могли да припознаят Радев.
- Как стои въпросът с БСП?
- Ситуацията там е специфична и кризисна от дълго време. Има голяма група леви хора, които не гласуват. Те биха могли да припознаят Радев като свой представител, в зависимост от това как партията ще се преструктурира и каква ще е реакцията ѝ.
- Какъв ефект да очакваме от проекта на Радев върху изборната активност?
- Нов политически проект, комбиниран с мащабни протести, почти сигурно означава по-висока активност. Смятам, че Радев ще разчита именно на тази вълна и затова реагира толкова бързо след протестите.
- Има ли време за изграждане на партия и структури?
- Времето е изключително малко. А това с кого ще тръгне – хората, екипът, партньорствата – това ще бъде решаващо. Политическото доверие не е достатъчно само по себе си.
- Можем ли да прогнозираме изборния резултат?
- Не. Въпросите за мнозинство или еднолично управление са напълно отворени и предстои да видим.