В Унгария бивши министри и управителят на Централната банка попаднаха в ареста, а разследващите откриха близо 20 милиона долара, укрити в гори и сгради. В Сърбия задържаха ръководители на криминалната полиция, бивш министър на икономиката и директор на затвор, заподозрян, че е купувал гласове за партията на Вучич с цигари и кафе. България също преживя политическа промяна. Въпросът е докъде ще стигне търсенето на отговорност за злоупотребите с власт. Най-големият риск за управлението на Радев не е съпротивата на Борисов и Пеевски. Най-големият риск е новата власт да не успее да изпълни собственото си обещание за промяна. Защото обществото може да приеме, че реформите изискват време. Може да прояви търпение към сложните институционални процедури. Но трудно ще приеме поредното възпроизвеждане на същите зависимости под нов политически знак.
Унгария: "Операция Чистилище" стигна до министрите, централната банка и семейството на Орбан
След изборната победа на Петер Мадяр през април 2026 г., която сложи край на 16-годишното управление на Виктор Орбан, новата власт започна антикорупционна кампания под наименованието "Операция Чистилище".
Създадена беше специализирана структура за издирване и възстановяване на публични активи, а разследванията обхванаха бивши министри, финансови институции и лица от обкръжението на Орбан.
Миклош Шестак, бивш министър на националното развитие (2014-2018 г.)
Задържан през септември 2026 г. по подозрения за получаване на над 37 милиона долара подкупи и незаконни комисиони, свързани с държавни транспортни доставки и строителни проекти.
На 12 и 13 ноември разследващите откриха парични средства в различни валути на обща стойност около 19,5 милиона долара. Част от тях били заровени в гори, други укрити в селскостопански сгради, складове, жилища и сейфове.
За преброяването им били необходими осем часа работа на 12 служители на държавната хазна.
Дьорд Матолчи, бивш управител на Унгарската централна банка (2013-2025 г.)
Задържан през октомври 2026 г. по подозрения за финансови престъпления, свързани с управлението на публични активи.
Разследването обхваща фондация, създадена със средства на централната банка, на която са предоставени активи за 288 милиарда форинта, приблизително 818 милиона долара.
Прокуратурата проверява предполагаеми фиктивни финансови операции и инвестиции, от които са могли да се облагодетелстват свързани лица. Матолчи отрича нарушения.
Адам Матолчи, син на бившия управител на Централната банка
Срещу него е издадена заповед за арест по подозрения за измама във връзка с разследването на финансовите операции. Той е издирван, което не бива да се представя като извършен арест.
Други двама бивши министри от управлението на Орбан
Reuters потвърждава, че общо двама бивши министри, отделно от бившия централен банкер, са задържани по различни корупционни разследвания. Сред тях е Шестак.
Братът на Виктор Орбан
Задържан е по отделно разследване за предполагаем трафик на хора. Бившият премиер определя действията като политическо отмъщение.
Така разследванията в Унгария вече обхващат както бивши членове на правителството, така и висшия финансов сектор и семейството на предишния министър-председател.
Сърбия: от ръководството на криминалната полиция до директора на най-големия затвор
След победата на подкрепената от студентските протести опозиция на парламентарните избори на 25 октомври 2026 г. Сърбия преживява серия от арести и разследвания срещу висши представители на държавния апарат.
Особено внимание привличат случаите на полицейски ръководители, лица от публичния сектор и служители, заподозрени в изборни нарушения.
Марко Кричак, директор на Управлението на криминалната полиция
Арестуван на 1 ноември 2026 г. Кричак е сред влиятелните представители на сръбското МВР и е възприеман като близък до предишното управление. През 2025 г. е награден лично от Александър Вучич. Прокуратурата го разследва за злоупотреба със служебно положение и за предполагаемо насилие и изтезания над задържано лице.
Според обвинението Кричак е участвал в действия, при които на пострадалия са нанасяни удари, включително с колан, а върху главата му е поставяна качулка.
Бошко Секулич, началник на службата за борба с престъпността
Арестуван на 1 ноември заедно с Кричак. Разследван е за предполагаема злоупотреба със служебно положение и представяне на неверни или непълни доказателства по разследване за убийство в Белград. Прокуратурата подозира, че двамата полицейски началници са участвали в неправомерното обвиняване на бившия ръководител на белградската полиция Веселин Милич.
Главният прокурор на Белград заявява, че арестите не са свързани с резултатите от парламентарните избори.
Родолюб Рончевич, директор на затвора "Забела"
Арестуван на 6 ноември 2026 г. Рончевич ръководи най-големия затвор в Сърбия, разположен край Пожаревац. Разследван е за предполагаемо купуване на гласове и злоупотреба със служебно положение. Този случай е особено показателен за възможното използване на държавни ресурси за политически цели.
Според сръбското Министерство на вътрешните работи в периода 15-25 октомври 2026 г. на затвора са били поверени за съхранение 20 265 стека конфискувани цигари.
Разследващите подозират, че директорът е разпоредил част от цигарите, както и пакети с кафе, да бъдат раздавани на лишени от свобода срещу гласуване за изборната листа "Александър Вучич - Обединена Сърбия".
Част от цигарите били прехвърлени и към други затвори.
На Рончевич е наложено първоначално полицейско задържане до 48 часа.
Тук въпросът вече надхвърля обикновена корупционна схема. Разследването проверява дали ръководител на държавно място за лишаване от свобода е използвал поверено му имущество за влияние върху изборния вот.
Раде Баста, бивш министър на икономиката
Арестуван на 11 ноември 2026 г. Баста е бил министър на икономиката на Сърбия в периода 2022-2023 г., а преди това директор на общинското топлофикационно дружество "Београдске електране". Разследването е за предполагаеми злоупотреби, причинили щети за десетки милиони сръбски динари.
Според сръбските медии той е одобрявал неправомерни дарения към спортни организации, включително футболни, баскетболни и конен клуб.
При операцията са извършени претърсвания и действия спрямо други лица, свързани с разследването.
Югослав Николич, директор на Републиканския хидрометеорологичен институт
Арестуван на 3 ноември 2026 г. заедно с още две лица. Николич, на 71 години, е заподозрян в пране на най-малко 650 000 евро и укриване на имущество и доходи.
Според прокуратурата през периода 2019-2024 г. са извършвани финансови операции с предполагаемо незаконен произход, включително придобиване на недвижими имоти в Сърбия и Черна гора.
На 6 ноември Николич е освободен от директорския пост с решение на сръбското правителство.
Предраг Вулетич, провинциален секретар по социалната политика във Войводина
Арестуван на 5 ноември 2026 г. Заедно с него е задържана и Диана Милович, председател на комисия за разпределяне на финансови помощи.
Двамата са заподозрени в злоупотреба със служебно положение при отпускане на над 130 милиона динара, повече от един милион евро, на лица, които не са отговаряли на условията за подпомагане.
Средствата са били предназначени за семейства с трето или четвърто дете.
На 7 ноември съдът постановява задържане до 30 дни.
Давор Мацура, собственик на Alta Banka
Арестуван на 2 ноември 2026 г. Мацура е собственик на финансовата група Alta, чиято банка е обслужвала значителни плащания на сръбски държавни предприятия.
Според прокуратурата той и двама банкови служители са заподозрени в неправомерно изнасяне на парични средства от трезора на банката в размер, равняващ се на около 380 милиона евро.
Двамата други задържани са директорът по управление на паричните средства и служител от същото направление. На тримата е наложено задържане до 30 дни.
Сръбската централна банка отнема лиценза на Alta Banka.
Още задържани представители на властта в Унгария
Допълнителната проверка установи и конкретни имена от разследването за неправомерно разходване на средства от Националния културен фонд.
Балаж Ханко, бивш министър на културата и иновациите и депутат от ФИДЕС. Арестуван на 1 октомври 2026 г.
Вероника Варга-Баюс, бивш държавен секретар в Министерството на културата и иновациите. Арестувана по същото разследване.
Балаж Буш, бивш кмет на Обуда от ФИДЕС. Арестуван през юни 2026 г.
Атила Уги, бивш ръководител на орган за разпределяне на културни субсидии. Арестуван през юни.
Анико Кручаине Хертер, генерален директор на Националната агенция за управление на културното финансиране. Арестувана през юни.
Според унгарската прокуратура между септември 2025 г. и март 2026 г. средства от Националния културен фонд са разпределени неправомерно в 1079 случая, като предполагаемата щета за бюджета достига 17,3 милиарда форинта, около 46,3 милиона евро.
Разследващите твърдят, че част от средствата са използвани за финансиране на предизборни кампании и лични цели.
На 11 ноември унгарски съд потвърждава продължаването на задържането на Ханко и Варга-Баюс до 1 февруари 2027 г.
България след победата на Радев: арести има, но политическите зависимости остават. Властта е изправена пред решаващия тест за справедливостта
Докато в Унгария и Сърбия разследванията достигат до бивши министри, висши полицейски началници, банкери и ръководители на държавни институции, в България ударите срещу корупцията засега са съсредоточени предимно върху местната власт, свързана с ДПС. Многомандатните кметове на ГЕРБ засега остават извън публично известните мащабни операции, Бойко Борисов демонстрира завидно спокойствие, а предстоящият избор на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор може да се окаже най-тежкото изпитание за управлението на Румен Радев. Защото политическата промяна без институционална справедливост рискува да се превърне в поредната подмяна на обществените очаквания.
Победата на Радев и очакванията за разграждане на стария модел
На 19 април 2026 г. коалицията "Прогресивна България" на Румен Радев спечели парламентарните избори с 44,6% от гласовете. Със 131 депутати тя получи самостоятелно мнозинство в Народното събрание, а на 8 май Радев оглави правителството.
Така България получи възможност за управление, което не зависи от сложни коалиционни договорки, плаващи мнозинства и постоянни политически компромиси. Заедно с тази възможност обаче дойде и огромна отговорност.
Победата на Радев не беше просто изборен резултат. Тя беше израз на натрупаното обществено недоволство от корупцията, институционалните зависимости, непрозрачното разпределение на публични средства и политическия модел, свързван от неговите критици с Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Мнозинството даде на новата власт политическия инструмент да предприеме дълбоки реформи. То обаче не предоставя нито право на намеса в (не)зависимото правосъдие, нито оправдание за бездействие по отношение на институционалните проблеми.
Седем месеца след началото на управлението вече могат да се направят първите изводи. Има полицейски операции, има задържани представители на местната власт, има разследвания за предполагаеми корупционни схеми с обществени поръчки. Но все още липсва достатъчно убедителна картина за системно разграждане на зависимостите, изграждани с години.
Именно тук започва същинското изпитание за Румен Радев.
Арестите в Белица и Сунгурларе: разследването стигна до кметове, но не и до политическия връх
На 20 и 21 октомври ГДБОП проведе специализирани операции в областите Бургас и Благоевград. Задържани бяха кметът на Белица Радослав Ревански и кметът на Сунгурларе Димитър Гавазов, представители на ДПС. Разследването е за предполагаем престъпен сговор и търговия с влияние при обществени поръчки на стойност над 7 милиона евро.
Според изнесената от прокуратурата информация фирми-изпълнители е трябвало да плащат между 25% и 35% от стойността на определени обществени поръчки. Ако тези твърдения бъдат доказани, става дума не за отделни нарушения, а за механизъм, при който публичните средства се превръщат в източник на незаконни частни облаги.
На 22 октомври съдът остави двамата кметове в ареста - "под стража", но на 29 октомври Апелативният съд в Бургас промени мерките им в "домашен арест".
Случаят придоби още по-голямо значение заради връзката с друго разследване, започнало месеци по-рано в Бургаска област.
Христо Широков и второто обвинение: разследванията се пресичат
Още през юли при операция на ГДБОП в Поморие беше задържан областният председател на ДПС в Бургас Христо Широков, който е и многомандатен общинсии съветник на Поморие.
По първоначалното досъдебно производство за предполагаема организирана престъпна група (ОПГ) бяха привлечени и други обвиняеми, сред които бившият директор на ВиК-Бургас Цветан Мирчев. Впоследствие срещу Широков е повдигнато и второ обвинение за участие в организирана престъпна група, в която според обвинението участват и кметовете на Белица и Сунгурларе.
Това развитие придава нов мащаб на разследването.
Вече не става дума единствено за отделни общински администрации или изолирани обществени поръчки. Обвинителната теза очертава предполагаеми връзки между политически фигури, местна власт, икономически интереси и механизми за разпределение на публични средства.
Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че разследващите са установили данни за фирма, свързана с един от кметовете, която е печелила стотици договори за значителни суми в различни части на страната. По думите му са проследени и предполагаеми финансови потоци от обществени поръчки към конкретни лица.
Демерджиев подчерта, че операциите са резултат от продължителна работа, а не от политически или предизборен график.
Същественото в този случай е възможността разследването да установи дали предполагаемата схема е действала самостоятелно, или е разчитала на по-широко политическо покровителство. Това е границата между разкриването на конкретно престъпление и разкриването на цял корупционен механизъм.
Многомандатните кметове на ГЕРБ засега остават извън ударите на МВР
На фона на арестите на представители на ДПС, прави впечатление отсъствието на публично известни аналогични мащабни действия срещу многомандатни кметове на ГЕРБ.
Това обстоятелство само по себе си не доказва политическа селективност. Не може да се прави и извод за престъпна дейност единствено въз основа на партийна принадлежност или продължителност на управлението. Но то поставя съществен проблем за доверието в заявената борба с корупцията.
В редица общини, управлявани от едни и същи политически фигури в продължение на три, четири и повече мандата, през годините са разпределяни огромни публични средства чрез обществени поръчки, строителни дейности, концесии, общински имоти и договори с частни изпълнители.
Продължителното управление създава условия за трайни административни и икономически зависимости. Това не означава автоматично наличие на корупция, но е достатъчно основание за засилен обществен и институционален контрол, особено там, където има конкретни сигнали и журналистически разследвания за корупция и злоупотреба с власт.
Проверките следва да обхванат концентрацията на обществени поръчки в ограничен кръг изпълнители, повтарящите се участници в процедурите, възможните свързаности между фирми, общински ръководства и лица от политическото им обкръжение. Особено внимание заслужават случаите, при които едни и същи дружества получават значителна част от общинския финансов ресурс в продължение на години, а действителната конкуренция при възлагането поражда основателни съмнения.
Необходима е и проверка на имущественото състояние на официални лица и най-вече кметове, когато съществуват данни за необяснимо забогатяване или несъответствие между декларирани доходи и придобито имущество, включително и в чужбина, където е изнесена голяма част от корупционния кеш.
Борбата с корупцията не може да има партийна граница. Ако институциите демонстрират активност единствено спрямо представители на определена политическа сила, но оставят без достатъчна проверка конкретни сигнали срещу други, общественото доверие неизбежно ще бъде поставено под съмнение.
Румен Радев и правителството му не могат да си позволят подобно впечатление да се превърне в трайна характеристика на управлението.
Борисов е спокоен, усмихнат и отново се шегува от телевизионния екран
На този фон поведението на Бойко Борисов заслужава отделен политически анализ. Лидерът на ГЕРБ изглежда видимо разведрен. Усмихва се, шегува се пред камерите, демонстрира самочувствие и спокойствие, сякаш тежкото изборно поражение и заявеното намерение на новото управление да разгради старите зависимости не представляват непосредствен политически проблем за него.
Това публично поведение не доказва наличието на договорки, гаранции или скрити политически отношения. Но контрастът е очевиден.
От едната страна е управлението на Радев, което заявява решимост да достигне до върха на олигархичната пирамида. От другата е лидерът на партията, управлявала България през значителна част от последните две десетилетия, който продължава да присъства в публичното пространство с увереността на политически фактор, запазил влиянието си.
Изборната загуба не означава автоматична загуба на позиции в администрацията, местната власт, регулаторните органи и системата на правосъдието. Именно там се намира същинският проблем. Политическата власт може да бъде сменена за един ден. Институционалните зависимости, създавани в продължение на години, не изчезват с обявяването на изборните резултати.
Унгария и Сърбия: политическата промяна достигна до висшите етажи на държавата
Паралелът със събитията в Унгария и Сърбия е особено показателен. След падането на Виктор Орбан, унгарските разследвания обхванаха бивши министри, ръководството на Централната банка, лица от държавната администрация и представители на обкръжението на предишния премиер. Разследват се предполагаеми финансови злоупотреби за стотици милиони евро, незаконно разпределение на публични средства и възможно използване на държавни ресурси за политически цели.
В Сърбия, след изборната промяна и падането на Вучич последваха арести на висши полицейски ръководители, бивш министър, банкер, ръководители на държавни институции и директор на затвор, заподозрян в използване на конфискувани стоки за влияние върху изборния вот.
Разследванията в двете държави имат различен произход и правна история, като част от тях са започнали преди смяната на властта. Общото е, че обхващат длъжностни лица от високи нива на държавния апарат.
В България към момента най-видимите операции са насочени към местни политически фигури, като изключим разследванията за полетите на Делян Пеевски. Разликата е съществена.
За да бъде разграден един корупционен модел, не е достатъчно да бъдат установени отделни негови изпълнители. Необходимо е да бъдат проследени финансовите потоци, възможните политически покровители и механизмите, които са позволявали предполагаемите злоупотреби да продължават.
Това изисква независими разследващи органи, работеща прокуратура и съд, способен да постановява решения без политически натиск.
ВСС и главният прокурор: най-опасният политически капан пред управлението на Радев
Предстоящият избор на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор може да се окаже решаващият момент за бъдещето на управлението. Това е далеч по-сериозно изпитание от всяка отделна полицейска операция. Защото Висшият съдебен съвет има ключово значение за кадровото управление на съдебната власт, а главният прокурор заема централна позиция в системата на държавното обвинение.
От начина, по който ще бъдат проведени процедурите, от публичността на кандидатурите, професионалните качества на избраните лица и гаранциите за тяхната независимост ще зависи дали заявената съдебна реформа ще има реално съдържание.
Именно при избора на ВСС и главен прокурор властта на Радев може да претърпи най-тежката си политическа катастрофа.
Ако процедурите бъдат превърнати в поредното разпределение на институционално влияние, общественото доверие може да бъде загубено много по-бързо, отколкото е било спечелено.
Ако новите кадрови решения възпроизведат старите зависимости, смяната на управляващите няма да доведе до качествена промяна в правосъдието.
Ако бъде постигнато политическо съгласие за назначения без достатъчна прозрачност, професионални критерии и независимост, то ще бъде възприето като продължение на практиките, срещу които новата власт получи обществена подкрепа.
Особено опасно би било съдебната реформа да се сведе до замяната на едни политически зависими фигури с други, лоялни към новото управление, но и към опонентите му.
Това няма да бъде реформа. Ще бъде преразпределение на контрол.
Радев разполага с парламентарно мнозинство, но то не му дава възможност еднолично да решава всички кадрови въпроси в съдебната власт. Конституционните процедури, необходимите квалифицирани мнозинства и независимостта на магистратите изискват решения, които не могат да бъдат сведени до партийна воля. Точно затова предстоящите избори - на ВСС и главеен прокуро - ще покажат дали управлението е готово да защити принципите на независимото правосъдие, дори когато това ограничава собственото му политическо влияние.
Истинският успех няма да бъде изборът на удобен главен прокурор. Истинският успех ще бъде изборът на независим главен прокурор, който може да разследва всеки, включително хора от управляващото мнозинство.
Справедливостта не може да бъде отложена за следващия мандат
България няма нужда от поредната политическа декларация за борба с корупцията. Няма нужда и от арести, които след месеци или години приключват без убедителни доказателства, без окончателни присъди и без възстановяване на незаконно придобитите публични средства.
Страната има нужда от институции, които работят независимо от политическата конюнктура. От разследвания, които достигат до действителните организатори на престъпни схеми, когато доказателствата позволяват това. От прокуратура, която не подбира обвиняемите според политическата им принадлежност. От съд, който не се влияе от политически и икономически интереси.
От държава, в която общественият ресурс не се разглежда като собственост на управляващите.
Румен Радев получи рядка политическа възможност. Самостоятелното мнозинство му позволява да носи ясна отговорност за посоката на управлението, без постоянно да се оправдава с коалиционни партньори. Но тази възможност има и своята обратна страна.
Колкото по-голяма е концентрацията на политическа власт, толкова по-малко убедителни стават оправданията за липсата на резултати.
Времето на обещанията постепенно изтича. Започва времето на институционалните решения.
Арестите на кметове и местни политически фигури могат да бъдат начало на по-широка борба с корупцията. Те обаче не могат да бъдат нейният край.
Многомандатните кметове на ГЕРБ не бива да получават нито предварителен имунитет от проверки, нито да бъдат превръщани в обвиняеми само заради политическата си принадлежност. Законът изисква еднакъв стандарт към всички.
Същото важи за бивши министри, депутати, ръководители на държавни предприятия, висши служители на МВР, представители на съдебната власт и лица, упражнявали влияние върху публичните финанси.
Най-големият риск за управлението на Радев не е съпротивата на Борисов и Пеевски. Най-големият риск е новата власт да не успее да изпълни собственото си обещание за промяна.
Защото обществото може да приеме, че реформите изискват време. Може да прояви търпение към сложните институционални процедури. Но трудно ще приеме поредното възпроизвеждане на същите зависимости под нов политически знак.
Изборът на ВСС и главен прокурор ще бъде сред най-важните изпитания за тази власт. Там ще проличи дали управляващите действително искат независимо правосъдие, или просто различно разпределение на влиянието върху него.
Именно от този избор до голяма степен ще зависи дали България ще направи реална крачка към справедливостта, или отново ще остане заложник на институционалните зависимости.
Държава, в която се сменят управляващите, но механизмите на безнаказаност остават непокътнати, не е преживяла истинска промяна. Тя просто е получила ново управление на стария модел. А справедливостта не е предизборен лозунг. Тя е смисълът на правовата държава и най-важният критерий, по който обществото ще съди управлението на Румен Радев.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА