Едноличната власт в „Продължаваме промяната“ вече не е слух, а факт. Партията, която тръгна с претенцията да чупи модела, тихо и без много обяснения го възпроизведе – в най-класическия му вид. От двама съпредседатели остана един. Името му е Асен Василев.
Кирил Петков – лицето, енергията и политическият наратив на ПП – е извън листите. Лена Бориславова, доскоро не просто близка, а символично неотделима от Петков, също е аут. Постът ѝ във Фейсбук, че „остава извън парламента“, звучи като опит за достойно отстъпление, но зад него прозира ясно: решението не е нейно. И не е негово, на Петков. Решението е на кръга около Асен Василев.
Това вече не е колективно ръководство, нито „нов тип политика“. Това е класическа партийна чистка, извършена без скандали, без конгреси, без публичен конфликт – най-ефективният и най-циничният вариант. Когато хората просто изчезват от листите.
ПП вече не е партия на промяната, а по-скоро на подмяната на самата идея, че властта се споделя. Асен Василев спечели вътрешната битка – тихо, хладнокръвно и окончателно. Кръгът около него надделя, а всички, които носеха риск, емоция или непредсказуемост, бяха извадени от уравнението.
Иронията е брутална: ПП, която громеше „едноличния модел“, днес е по-еднолична от партиите, които сочеше с пръст. Без Кирил Петков. Без Лена Бориславова. Без баланс. Без противотежест.
Остана Асен Василев – сам, силен и напълно подвластен „цар“. Въпросът вече не е кой управлява ПП. Ясно е.