Няма чудеса… В края на март стана ясно, че украинците са възвърнали контрола си над Купянск. Подавят последните огнища на съпротива. Цели сто дни руските генерали не намериха начин да спасят защитниците на града. Накрая изоставиха момчетата там. Това е позор. А също – предвестие за големи проблеми за Москва.
Как надеждите се превръщат в трагедия?
Първо няколко думи за града, станал могила. Той е голям транспортен възел. Впоследствие НАТО го превръща в ключов опорен пункт. Разположен е на 120 km от Харков и на 166 km от Белгород. През него протича река Оскол (жилищните райони са разположени на десния бряг, промишлената зона – на левия). Релефът в околностите е хълмист, а водната артерия сама по себе си представлява естествен отбранителен рубеж.
На 27 февруари 2022 год., четири дни след началото на СВО, руските войски влизат в Купянск. Съпротивата на привържениците на Киевската хунта е символична, водят се изолирани улични престрелки.
В хода на натовското настъпление през лятото на 2022 год. руската отбрана в Харковска област е пробита на няколко места. На 10.09. украинците стигат подстъпите на града. Защитниците му отстъпват на левия (източен) бряг на река Оскол и опитват да се закрепят в промишлената зона.
Кратко уточнение. Левият бряг е по-нисък и съответно отбраняващите го части се оказват в неизгодно положение.
На 16 септември украинците установяват пълен контрол върху населения пункт и създават няколко плацдарма на левия бряг с оглед продължаването на офанзивата към Луганска област. По-късно придвижването им е спряно.
В същото време при паралелно проведена операция в обкръжение попада руската групировка в друг стратегически важен град – Лиман.
Ударите са зашеметяващи. Армията на държавата, имаща претенции да е велика сила, бяга. От разгрома я спасява спешно прехвърленият от Африка корпус на ЧВК «Вагнер».
В Кремъл не си дават сметка, че предадените на врага територии от Киев до Луганск все някога ще трябва да се отвоюват. И това ще бъде много трудна задача.
В края на юли 2023 год. руските подразделения провеждат ограничено настъпление в участъка между Купянск и Сватово, ала не постигат значителни успехи.
През ноември 2024 год. Москва възобновява активните действия срещу петнадесет хилядната натовска групировка, концентрирана в района.
Натовците получават подкрепления, а дроновете и точните им артилерийски удари удавят в кръв фронталните атаки на братушките.
Купянското направление е смятано за едно от най-тежките. Противникът контролира небето и ситуацията на земята. Руските щурмови отряди действат в изолация от основните сили, често с нарушено снабдяване с храна и боеприпаси. Ранените не се евакуират от предната линия.
На този фронт изпращат всички новобранци. Там провеждат най-много атаки, завършили с огромни загуби. 80 процента от безследно изчезналите през последните шест месеца бойци са от подразделения, воюващи в района.
«Аз стоя, а телата лежат наоколо. Това вече е в реда на нещата. В смисъл, че тук няма изтегляне назад, има само марш, напред, напред на майната му. Бил си ранен? Бий си шута!...»
Щурмът на Купянск започва през септември 2025 година. На 20 ноември облеченият във военен камуфлаж Путин идва на предната линия. Пред телевизионните камери началникът на Генералния щаб В. Герасимов му докладва за превземането на града. Казва, че врагът е напълно унищожен.
На 9.12.2025 год. президентът удостоява генерал – полковник Сергей Кузовлев, командващ групата войски «Запад», със званието Герой на Русия за победата.
На 12 декември Зеленски се снима пред стелата на изхода на града.
Украинци и наемници (поляци и бразилци) контраатакуват успешно. На 25 декември те отново държат Купянск.
През януари братушките за пореден път съобщават, че градът е техен… Но влезлите в него щурмоваци са обкръжени. Избиват ги систематично пред невиждащите очи на ръководството на тяхната армия и държава. Чудото не се случва.
Защо висшите офицери лъжат президента? По какво адово право те са живи и продължават да заемат постовете си?
Путин явно изпуска властта. От миналия ноември той не е позирал пред публика в униформа. Не присъства на съвещания на генералите.
След пет години война обществото остава разединено, а органите на властта се кандилкат, досущ пияна стоножка, все не намират верния път. Липсва основата за победата.
В момента конкретните слабости на руската армия са свързани с технологичното изоставане и с набирането на личен състав. По тези причини забуксува пролетното настъпление.
А врагът съхрани своите резерви и отново владее «малкото небе».
Буди притеснения конфигурацията на фронта – с опасни издатини и лошо защитени флангове. Купянск е нагледен пример за това колко уязвимо може да бъде такова положение. Същото е и с Часов Яр, където сравнително неотдавна пак след стремителна атака украинците завзеха югозападните райони… А боевете за този населен пункт се водят от 4.04.2024 година.