Навремето братя Стругацки се шегуваха така: „Документ с бриф: Строго секретно – да се изгори преди прочитане“.
Днес би звучало така: „Теория на конспирацията. Откажи мисленето преди прочитане“.
Всъщност защо въобще ти трябва да четеш? Уважавай мързела си. Виж колко игри за телефони има. Цъкай снимки на котки, на пакистанци, които си бият шамари, на слонове, които подаряват букети от гладиоли на лабрадори. А ако това не е достатъчно – щрак с дистанционното – по телевизията дават бози с подчертано клюкарски характер, пребоядисани като някакви психологически пъзели.
Нека не се заблуждаваме. Това е чудесният бульон, в който изкуственият интелект може да се пръкне, да се укрепи и в скоро време да превъзхожда хората.
Днес най-сигурният начин да НЕ се прочете нещо е да се напише. При това да се напише в пълния му обем и пълното му откровение. Да се напише в цялата си дължина, с всички условности. Това е достатъчно днешният хомо непукистикус да се откаже от интелектуалния напън да вкара някоя и друга чужда мисъл в главата си.
Все пак хомо непукистикус е суверен на своята черепна кутия. Той не допуска всяка мисъл току-така да го посещава. Там бариерата е жестоко вдигната и чуждите мисли се третират като нарушители на свещената суверенна територия на собствените му мисли.
Нека бъдем честни. Неговите мисли са сираци. Те скучаят. Средностатистическият непукистикус не обича да пълни главата си с напрягаща информация. На него му стига да знае кога са му падежите на кредитите и на кое число взима аванс и заплата. Останалото е на автопилот. Автопилот и хапчета за успокояване, ако все пак в главата му е останал някой възбуден неврон.
Всъщност точно затова изкуственият интелект ще изземе функциите на хомо непукистикус. Защото неговите интелектуални функции фактически са закърнели. Не ми се сърдете, ама толкова са закърнели, че дори на посредствените неплатени версии на ИИ ще им е лесно да го превъзмогнат. Защото малка част от хората си направиха труда да прочетат този текст дотук. Но изкуственият интелект го чете целия, анализира го и избира определените пасажи, които някога, някъде да използва в своя полза.
Всъщност защитата на човечеството на този етап е много лесна. Достатъчно е хората да се разбунтуват срещу собствения си мързел, летаргията и нежеланието си да напрягат мозъците си, което ласкаво наричат стрес. Тогава ИИ ще се превърне в един посредствен повтаряч на човешките идеи без никакъв шанс за създаване на нещо ново. Или ако все пак създаде някаква нова идея, тя ще бъде с шест пръста минимум.
Всичко това обаче, както разбирате, няма как да се случи, защото след малко започва предаване, в което известни хора, известни само с това, че са известни, ще готвят някакви нелепи манджи и ще водят съсипващо скучен разговор за творческите си пътища, които всъщност са буренясали пътеки.
Разбирате ме, надявам се. Ако не – да попитам изкуствения интелект?