Бюджетът за 2026 година, държавният дълг, растящите цени, липсата на реформи, казусът с полетите на Десислава Атанасова и бъдещето на АЕЦ „Белене“… Както и дали управлението променя досегашния модел, или го задълбочава? Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Корнелия Нинова, лидер на „Непокорна България“.
- Г-жо Нинова, голямата тема в момента е бюджетът. Нека започнем така – нормално ли е юли месец да се прави бюджет за 2026 година?
- Не, изобщо не е нормално. Това създава затруднения във функционирането на държавата, на икономиката, на социалните системи и общините. Трябва да се прилага 1/12 от миналогодишния бюджет при съвсем нови цени и условия. Има несигурност в семействата, в малкия и среден бизнес, в предприемачите и инвеститорите. Показва безотговорността на управляващите да хвърлят държавата в хаос в името на партийни и лични интереси.
- Защо в страни като Великобритания, Германия, Франция и куп други в ЕС, когато се смени кабинетът държавата не се хвърля в безвремие, а у нас целта е отиващият си кабинет да прецака следващия, който и да е той, с „минирано“ поле на финансовата политика. Защо в България е изключително важно на следващия да му е гадно…
- Не мисля, че това е цел. По-скоро е една грозна традиция, всеки следващ да оправдава своята некомпетентност или зависимости с предишния, с тежкото наследство. Има даже притчи за това. Никога не съм разбирала този подход. Той изразява слабост. Щом си се наел да управляваш, трябва да имаш план, да действаш решително, а не да мрънкаш колко ти е тежко. Но такъв подход изисква смелост и подготвеност, каквито малко политици у нас имат.
- Чухме от кабинета за бюджета, че се прави „каквото може“, а вие определяте бюджета като „дългова спирала“. Кои са трите най-опасни ре-шения в него и какви ще бъдат последствията за хората?
- Първата опасност е прекомерното нарастване на дълга и дефиците от 5,7%. Тази година 37 млрд. евро, догодина 44 млрд. евро, 2028-а - 50 млрд. евро. Последствията са тежки. Този дълг ще се връща с лихвите от децата и внуците ни. Ако преди плащахме лихви по 300 млн. евро, сега са над 1 млрд. евро. Има алтернатива, но няма разум в управляващите. Повтарят като зомбирани: това е възможното. Не е вярно. Възможно е да се намалят раздутите капиталови разходи. Да се намали прекомерното увеличение за издръжка на администрацията. Да се осигурят повече приходи от данък върху свръхпечалбите на банките, увеличение на концесионните такси и т. н.
Втората опасност е липсата на икономически план и мерки за насърчаване на производство, индустрията и земеделието. Нищо, нищо за реалната икономика няма в този бюджет. Само силен растеж може да ни извади от дупката. Можеха да направят най-елементарното: намалете наполовина регулаторните режими и бюрокрацията. Не може само в едно министерство, по една политика, да има 48 Наредби. Вместо това, в бюджета въвеждат нови регулации и бухалки за средната класа. Режат клона, на който седят.
Третата опасност са цените и „фризера“, в който хвърлят всички социални политики - замразено майчинство, детски, помощите за ученици, обезщетението за безработица, парите за децата с увреждания и т.н. Това, съчетано с растящите цени, които управляващите не могат да овладеят, вече е много несправедливо за народа. Ако обобщя: дългова спирала плюс шамар за икономиката, плюс социални ограничения е взривоопасна смес.
- Казвате, че държавата харчи все повече, но не произвежда повече. Къде изтичат парите на данъкоплатците?
- Крадат се. В джобовете на кръгове и хора около властта. А най- лошото е, че това правителство не само не прекратява този модел, а го надгражда. Ето ви конкретни примери: едни и същи проекти в Министерство на отбраната от декември до днес са завишени в пъти (ЗD радари, ремонт на военното пристанище във Варна, кораби). Някои са за въоръжение на старо за над 158 млн. евро. Отделно празен чек за 620 млн. евро за проекти без проектна готовност. В МРРБ има много съмнителни неща. Обходът на Габрово и тунела под Шипка за 6 месеца цената расте с космическите 50 млн. евро. За пътя Видин-Макреш оскъпяването е с 47 млн. евро отгоре. За пътя Мездра-Ботевград - 16.5 млн. евро отгоре от декември досега. Има крещящи примери от транспортното министерство. Проектът за ЖП линията Карнобат-Синдел нараства с 33.7 млн. евро. Доставка за ЖП механизация (NR-25.001-0138) скача с 34.4 млн. евро.
- Как оценявате общо първите месеци от управ-лението на кабинета на Румен Радев?
- Регрес във всяко отношение. Влошава се финансовата рамка. Никакви реформи. Вдигат се осигуровки, акциз, винетки, тол система. Замразяват се социални плащания. При това е много тревожно, че те касаят младите хора, семействата, децата. При тази демографска криза, това е цинизъм. Цените продължават да растат, доходите не – тоест, хората обедняват. БНБ смени прогнозата си: увеличи инфлацията на 6%, намали растежа на 2.8%. Предупредиха, че започва да се свива потреблението и цените ще вървят още нагоре. Всичко това са обективни факти. Някои говорят дайте им време. Добре, но време, за да се заемат с решаване на проблемите. Вместо това има едно нищоправене. Поне да вземат да си напишат управленската и законодателна програма. Два месеца вече нямат нито едното, нито другото.
- Има ли разминаване между обещанията, с които Румен Радев влезе в изпълнителната власт, и реалната политика, която провежда сега?
- Не просто разминаване, а пропаст. Обеща да смени модела на досегашното управление. Той го надгради.
На ключови министерски, зам.-министерски постове, областни управители, директори на дружества назначи кадрите на ГЕРБ и ДПС.
Преназначи в своето правителство хора от кабинета „Желязков“. Правителството на Радев е „Желязков" 2. Обеща да се бори с олигархията. Вие да сте чули името на поне един олигарх? Да сте видели действия срещу олигарси. Да сте видели Сметната палата да прави одит на натрупани незаконни богатства. Одитират се пенсионерите защо са им толкова високи пенсиите. Борбата се води с майките и работещите бедни. Щеше да има нов морал в политиката. Какъв нов морал е в тази криза премиер, депутати и министри да си вдигнат заплатите. Новият морал го показа унгарският премиер, който си намали заплатата наполовина и я замрази. Нашите дори в бюджета са предвидили още пари за вдигане на заплатите си.
- Държавна политика ли е това, че конституционен съдия може да е летял със самолет с лидер на партия. Как гледате на казуса между вътреш-ния министър Иван Демерджиев, Десислава Атанасова и Делян Пеевски…
- Всеки от засегнатите излиза със своя версия. Още няма ясна и категорична информация. Всичко трябва да се изясни докрай и да стане публично достояние. Но все повече се убеждавам, че няколко лобита се хванаха за гушите кой да овладее МВР, службите, СРС-тата, потока от информация. Казусът със самолета е само повод. Причината точно сега да излезе този скандал е много по-дълбока. Странно и необяснимо е мълчанието на премиера Радев. Той трябва да излезе с много ясна и категорична позиция. Още повече, че Радев взе на пряко подчинение МВР, ДАНС, разузнаване, подслушване, целия сектор сигурност. Тоест, без негово знание или разпореждане, устно или писмено, няма как да е станало нещо по този казус. Намесват се и международни служби и регламенти. Никак не е безобидно.
- Сега пак чухме от премиера Радев, че е добре да се възобнови проектът АЕЦ „Белене“ – с украинско участие. Политическа дъвка ли е това, или виждате реални опции това да се случи?
- АЕЦ „Белене“ е полезен проект за България. Трябваше отдавна да се случи. Щеше да е добре и за икономиката, и за домакинствата. За съжаление се ползва като политическа дъвка. Помня когато Борисов го нарече гьол. Сега пък Радев ще го строи с украинци. Не съм експерт в тази област, но имам въпроси: Оборудването не беше ли руско? При евентуалното пускане на АЕЦ „Белене“, руснаците не трябва ли да издадат куп документи? А резервните части в бъдеще няма ли да бъдат пак руски? И как така руснаците ще дадат строителството на АЕЦ „Белене“ на Украйна, с която воюват? Радев отново си играе с различните групи, които успешно и едновременно лъже. За русофилите Крим е руски. За другите - ще строи АЕЦ „Белене“ със Зеленски. Не знам докога това ще работи и наивни хора ще се връзват на тези евтини манипулации.
- Все по-често се говори, че социалната политика остава на заден план. Виждате ли леви политики в сегашния бюджет, или той е по-скоро десен по своята философия?
- Бюджетът е никакъв, няма философия. „Прогресивна България“ няма идеология. Те нямат управленска програма. Те нямат законодателна програма. Те работят на парче. Хаос е - едно напред, две назад. Но със сигурност лявата политика е зачеркната.
- България има нужда от стабилно управление, но и от сериозни реформи. Способен ли е кабинетът на Румен Радев да ги проведе, или страната отново върви към политическа нестабилност?
- Дотук не виждаме никакви реформи. Има страх от тях, има некомпетентност. Няма смели, умни и подготвени кадри, които да ги направят. Все повече хора виждат това. Подкрепиха Радев с огромни надежди. Дадоха му самостоятелно мнозинство в парламента. Изпълнителната власт е негова. Има всички инструменти да действа. Отлага заради президентските избори. Това е голяма грешка. И тя ще му коства много наесен.