Публикуваме статията на арх. Здравец Хайтов, посветена на просветителската дейност на неговия баща – големия писател Николай Хайтов, сред автентично българското население в Родопите.
Когато кажем "възродителен" процес, винаги трябва да разбираме времето след Освобождението на България от турско робство, та до днес и връщането в християнската вяра на насилствено въведените в исляма (помохамеданчени, помъчени) българи.
„..Тези мюсюлмани не са дошле от Азия, както обикновенно мислят. Това са потомци на тези българи, преобърната в исляма в епохата на завоеванието и следващите години. Това са деца на същата тая земя, на същата тая раса, от същото това коляно. А измежду тях има една част, която не говорят друг език освен българский”, Мидхад паша/1822-1884/ - управител на Дунавския вилает
Една битка за просвещаване и образоване на хората от Родопите, в която на помощ идват историческите и археологическите факти и открития (кръстове в основата на стари "туски "гробове), краезнанието, словесният и песенен фолклор. Част от този процес е и създадената още през 1937 година от българи мохамедани организация Дружба "Родина", в която млади и образовани родопчани, подпомогнати от нейния секретар, учителя Петър Маринов, започват своята будителска и просветителска дейност сред българомохамеданското население.
Естественото продължение на тази битка за християнската вяра на хората от Родопите, за опазване и съхраняване на българската идентичност, извършва и списание "Родопи" от 60-те години на ХХ до началото на ХХІ век. Като главен редактор през този период, писателят Николай Хайтов, съвместно с екипа на списанието, осъществяват стотици срещи с родопчани в помощ на възраждане българското самосъзнание, традиции и обичаи, опазване и съхраняване на българския език.
В тази просветителска дейност, в срещите с българи и българомохамедани, са заквасени и бъдещите негови книги "Диви разкази", "Шумки от габър". Излизат на бял свят портретите на хайдутите, родопските властелини и комити, осветяващи със своя ореол борбата за свобода, достойнство и чест на българския народ. "Докато има български език, ще я има и България!" - казва писателят и 40 години защитава достойно тази своя кауза с просветителската си мисия.
Снимките са от селата Рибново, Ковачевци, Лещен при срещите на Николай Хайтов с българомохамеданите, прототипи на неговите "Диви разкази".