Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова: Триумф на безсмъртието

В днешно време думи като война, мир и евроатлантически ценности са основна част от съвременната лексика и риторика. Няма значение, че те се разминават с моралната етимология. Има обаче факти, които елиминират политическото празнословие и доказват безсмъртието на подвига и безкористността на делото.

В този дух не може да не се отбележат 140 години от Докторския паметник. Специалната комисия, назначена от Военното министерство на Княжество България, на 27 април 1884 г. приема Докторския паметник за завършен. С този акт приключва една интересна предистория, чието начало започва през май-юни 1878 г. Тогава представители на Главното военно-медицинско управление изпращат в императорската канцелария доклад се разреши „откриване на подписка за събирането на средства за издигане на два паметника на загиналите медици на териториите на Азиатска (Закавказието) и Европейска (Велико Търново) Турция“.

На 13 юли 1878 г. руският император Александър II с указ поставя началото на доброволното събиране на пари, което приключва през 1880 г. със сумата 20 000 рубли. След обявяването на София за столица там започва строителството на Докторския паметник. Архитектът е Антоний Томишка, чех с руско гражданство, а поради отсъствието на български майстори, строителите са италианци. Процесът на изграждането на паметника започва на 22 декември 1882 г. Докторският паметник е един от първите паметници в света, посветен на загинали във военен конфликт военномедицински чинове. На неговите стени са изсечени 531 имена на лекари, фармацевти, ветеринари и фелдшери. Темата за историята, строителството и имената на паметника е предмет на публикувания през 2023 г. сборник „Докторският паметник в София. Изследвания и документи“. Той съдържа проучвания на български историци и изкуствоведи и документи от руските архиви в Москва и Санкт Петербург. Документите разкриват една вселена от факти. Те съдържат информация за имената на войниците и офицерите, военните им части, както и сумите, които са дарили за строителството на двата паметника в Княжество България и Кавказ.

Неизвестната за широката общественост история на генезиса и процеса на изграждането на Докторския паметник е сериозно изпитание за модерните днес евроатлантически ценности. Абстрахирайки се от конюнктурните интерпретации, няма как да се скрие истината, че преклонението пред подвига на военномедицинските чинове бързо, адекватно и безкористно се оценява от техните съвременници и колеги.

Войната, особено когато завършва успешно, отваря процеси и решения, които предопределят оценката и гарантират историческата памет за загиналите за Освобождението на българите. Построеният Докторски паметник оставя на заден план политическите игри на тогавашния и сегашния съвременен елит. Вече 140 години в центъра на София се издига Докторският паметник, построен с доброволно събраните пари на руските войници и офицери, гарант за безсмъртието на военномедицинските чинове, загинали в руско-турската, освободителна за България, война от 1877-1878 г.