Спорът за ползите и негативите от прогресивния данък придобива все повече популярност през последните месеци. Това се дължи на ясните белези за липсата на икономически просперитет и социална сигурност от въведения през 2008 г. плосък данък и несправедливото разпределяне на данъчната тежест върху различните социални слоеве. Въвеждането на прогресивния данък има своите социални ползи, води до икономическа и финансова стабилност и е тясно свързан с българската данъчна традиция.
Основният плюс от въвеждането на прогресивния данък е социалната му справедливост и гарантиране на финансово икономическия минимум на домакинствата. Идеята на прогресивното данъчно облагане е данъчната тежест на лицата с по-високи доходи да бъде по-голяма, като същевременно се намалява данъчната тежест върху хората с по-ниски доходи. Според официалните данни в края на месец март 2015 г. стойността на необходимите средства за издръжката на живота е 563,21 лв. на човек от 4-членно домакинство. Минималната работна заплата за страната е с повече от 200 лева по-ниска от минималните средства необходими за един човек, за да покрива задължителните си разходи за храна, жилище, образование, здравеопазване и др. Още повече, че правителството доказа и административната си немощ чисто процедурно да увеличи размера на минималната работна заплата за 2015 г.
Прогресивното облагане дава възможност икономически най-бедната част от населението да не бъде облагано с данък, като се въведе необлагаем минимум, за хората живеещи под минималния праг на бедност. В същото време, в държавната хазна ще влязат допълнителни средства от данъците на хората, печелещи над определена сума. Социално справедливо е високодоходните групи, чрез своята стопанска сила, да компенсират финансовия недостиг чрез по-високите данъци. При наблюдавания растящ бюджетен дефицит и повишаване на неразплатените средства от държавата през последните месеци, е обосновано в началото на 2016 г. да се въведе прогресивното подоходно облагане, което ще гарантира минимум 120 – 140 млн. лева допълнителни приходи в държавния бюджет.
Смяната на данъчното облагане ще доведе не просто до стимулиране на социалния ефект, но и до повишаване на качеството на публичните услуги. Събирането на повече средства в държавната хазна, неизменно води след себе си до повишаване на заделяния финансов ресурс за осигуряване на образование, здравеопазване, социални услуги и изграждане на инфраструктурни обекти.
Прогресивното облагане води и до икономическо развитие и заетост. Доказателство за това е, че икономически развитите държави не прилагат пропорционалния модел на подоходно облагане. Отделно, българската практика доказа, че плоският данък за последните седем години не успя да извади на светло сивата част от икономиката, както и не допринесе за повишаване на процента на чуждите инвестиции на територията на страната. Дори напротив, стъпили вече на българска територия чуждестранни компании изместиха производствата си в съседни на нас държави.
Безспорно следващите предприети действия от държавата трябва да целят подобряване на икономическото и социално състояние на държавата и това безспорно преминава през въвеждането на прогресивния данък.