Анализът е публикуван в "The National Interest"
Не е тайна, че САЩ и Запада в много отношения имат преимущество над Русия във въздушната мощ. То възникна още в годините на Втората световна война, когато САЩ и Великобритания бяха съюзници на Русия. Тя предостави голяма част от живата сила, която в крайна сметка разгроми нацистка Германия, а Съединените щати и Великобритания оглавиха стратегическите бомбардировки. Такава тенденция по принцип се запази в годините на Студената война, когато Варшавският пакт имаше числено превъзходство над НАТО, макар че алиансът имаше технически предимства, в това число и в авиацията. Даже и днес руските ВВС не могат да се похвалят с нещо кой знае какво, което да е съпоставимо с американските изтребители пето поколение от типа F-22 Raptor и F-35.
Но това че Русия не е достигнала паритета с най-съвременните военновъздушни сили в света, не може да омаловажава очевидния факт – Москва с годините успя да създаде няколко много страшни бойни авиационни машини. Нещо повече, Русия проявява готовност да продава своите самолети на малки и големи страни, които отбягват САЩ и Европа. А доколкото много страни в света не се нуждаят от най-напредналите технологии, с които може да се похвали западната авиация, руските самолети често представляват твърде привлекателна и евтина алтернатива на американските и европейските.
В резултат ВВС на много страни в света са базирани и се развиват на основата на съветските и руските самолети и техните модификации. А сега, когато Русия пристъпи към мащабна програма за модернизация на армията, тази тенденция може да се запази за десетилетия (макар че Русия има нови конкуренти в експорта на оръжие като Китай).
В такава ситуация всеки сериозен анализатор на военновъздушните сили трябва да има представа и правилно да оценява най-добрите руски самолети. Ето петте най-опасни въздушни машини.
Самолетът Су-27 (Flanker по класификацията на НАТО) стана съветският отговор на новите за времето си американски самолети като F-15 и F-16. Своят първи полет машината извърши в края на 70-те години, а на въоръжение в съветските ВВС постъпва през 1985 г.
СУ-27 може да носи на борда разнообразно въоръжение от клас „въздух-въздух”, включващо многоцелеви ракети със среден обхват Р-27Р1 с полуактивно радиолокационно насочване. Корпусът на Flanker нееднократно е модифициран, за да изпълнява нови задачи. Например Су-34 (Fullback) е многофункционален изтребител-бомбардировач, имащ разнообразен комплекс от въоръжение за борба с наземни и надводни цели. Също така съществува СУ-33, палубен вариант на СУ-27, който се използва на борда на руския авионосец „Адмирал Кузнецов”.
На СУ-27 летят военни летци от много страни. Индия и Китай купуват СУ-27, а също така придобиха лиценз за неговото производство. В Индия СУ-27 се произвежда от фирмата Hindustan Aeronautics Ltd, а в Китай се произвежда под името от J-11 от Shenyang Aircraft Corporation. В Азия на СУ-27 също така летят в Индонезия и Виетнам. След разпада на Съветския съюз в много бивши съветски републики като Беларус, Казахстан и Узбекистан останаха СУ-27. В украинските военновъздушни сили също летят на СУ-27 и даже използват тези машини макар и с ограничени възможности в продължаващата война в Донбас.
Малък, имащ неголям обхват и произвеждан в големи количества, МиГ-29 (натовско наименование Fulcrum) може да се нарече „борец за постигане на равенство”. Приет е на въоръжение в СССР в 1983 г., и както СУ-27 трябва да прави конкуренция на F-15 и F-16.
МиГ-29 е по-малък от СУ-27 и не може да се състезава с него по скорост, обхват на действие и качество. Но своите недостатъци той изкупува с една извънредно важна характеристика, каквато е неговата маневреност. Проведените след Студената война в германските ВВС изпитания показват, че изтребителят Микоян е по-маневрен от F -16.
МиГ-29 съща така е многоцелев изтребител, който може да бъде снабден с ракети „въздух-въздух” P-60, предназначени за близък бой, както и с оръжие за поразяване на земни цели. Миг-29 се оказа най-динамичната машина и от 1983 г. бе подложен на многобройни модификации за изпълнение на различни задачи.
МиГ-29 и досега се намира на въоръжение в руските ВВС, а също и в армиите на някои бивши съветски републики. В периода на Студената война и след нея тази машина се експортираше много, което означава, че МиГ-29 е участвал в най-различни театри на военни действия. Например Югославия използваше Миг-29 по време на балканските войни в средата на 90-те години. Той също така взе ограничено участие във войната в Донбас. Сирия и досега използва МиГ-29, а Русия има намерение през 2016-2017 г. да достави на своя близкоизточен съюзник поредната партида от тези машини. Сред многобройните купувачи на МиГ-29 са Куба, Иран и Северна Корея. След разширяването на НАТО към бивши страни от Варшавския пакт, МиГ-29 служи даже във ВВС на алианса.
От техническа гледна точка Су-35 е вариант на Су-27, но благодарение на впечатляващата модернизация този самолет напълно заслужава името си на многоцелева самостоятелна бойна машина. Су-35 е построен, за да отговори на предизвикателствата, възникнали след края на Студената война. Той и до ден днешен преминава изпитания и ще постъпи на въоръжение в края на текущата година.
Су-35, който е своеобразен мост между изтребители четвърто и пето поколение (в ОКБ Сухой го наричат самолет поколение 4++), е снабден с двигатели, които използват в ПАК ФА. Максималната му скорост е 2 390 км/ч, която е малко по-малко от тази на Су-27. Въпреки това този недостатък в много се компенсира с увеличения радиус на действие – повече от 1600 км.
Въоръжението на самолета получава и ново развитие. За начало при Су-35 има 12 възела за окачване на оръжие и може да натовари 8 000 кг бойно снаряжение. Това е универсален самолет с ракети “въздух-въздух” от типа P-77 с турбореактивен двигател с управляем вектор на тягата и ракети “земя-въздух” от тип PX-59. Като оправдава своето име изтребител 4++, Су-35 използва в своята конструкция специални материали за намаляване на ефективната площ на разсейване, за да придобие характеристиките на стелт.
Понастоящем Су-35 има само в руските ВВС и както се каза по-горе, той все още не е приет на въоръжение и не се използва активно. Още повече, че други страни вече мислят как да купят този самолет, когато започнат да го продават. Най-забележително е, че Китай разработва нови модели J-11 (това е Су-27 китайско производство), но иска да закупи Су-35 от Русия.
МиГ-29, Су-27 и техните модификации не би трябвало да отстъпват по своите характеристики на американските и европейските изтребители четвърто поколение като F-15, F-16, Dassault Rafale и Eurofighter Typhoon. Но многоцелевият стелт изтребител от пето поколение ПАК ФА на ОКБ Сухой (бел.ред. ПАК ФА означава Перспективен авиационен комплекс за фронтовата авиация) се явява единственият отговор на Русия на американските машини от пето поколение като F-22 Raptor и F-35 Lightning II.
Той има максимална скорост 2600 км/ч и оставя далеч назад своите предшественици от епохата на Студената война. Казват, че по далечина на полета той също ги превъзхожда. Някои представители на американското военно ведомство даже считат, че той се явява много по-маневрен от F-35 (макар че F-35 е създаден за други цели).
Като многоцелев изтребител ПАК ФА ще е въоръжен с ракети клас “въздух-въздух” и “въздух-земя”, включващи ракети P-77.
По време на производството и изпитанията ПАК ФА се сблъска с редица трудности, но в руските ВВС се надяват до края на годината да получат тези машини за провеждане на по-нататъшни изпитания. В обозримо бъдеще по-скоро само Русия ще експлоатира ПАК ФА. Русия също съкрати плановете за закупуване на тези машини, но все едно към 2020 г. има намерение да приеме на въоръжение 55 ПАК ФА.
В руската изтребителна авиация има много динамични машини, които могат да бъдат модернизирани и модифицирани за широк кръг от задачи. Още повече, че възможностите на изтребителите са ограничени. Съветският съюз, както и САЩ, проектираше и строеше стратегически бомбардировачи с тежко въоръжение на борда за полети на големи разстояния.
Именно за тези цели Руската федерация неотдавна обяви, че възобновява производството на Ту-160 ОКБ Туполев (натовско название Blackjack), стратегически бомбардировачи от съветската епоха.
Ту-160 е невероятно бърз за стратегически бомбардировач. Той достига скорост от 2200 км/ч. и съществено превъзхожда американските аналози като B1-B Lancer (1 448 км/ч) и B-52 (1 000 км/ч). Неговият радиус на действие са внушителните 7300 км. В 2008 г. той извърши първия си трансатлантически полет от Мурманск до Венецуела. Ту-160 може да носи както ядрено оръжие, така и обикновено оръжие. От него могат да се изстрелват ракети Х-55МС с ядрени бойни глави с мощност 200 килотона.
Към 2015 г. Русия е единствената страна, която експлоатира Ту-160. Съгласно новите планове тя ще построи 50 машини допълнително. Новите стратегически бомбардировачи ще бъдат модернизирани и ще носят името Ту-160М2. Тяхното производство се панира да започне след 2023 г. Едновременно с това Москва ще пристъпи към производството на стелт-бомбардировач ПАК ДА, който също се проектира в ОКБ Туполев.