Професорът по политика в Доха Абделуахаб Ел-Афенди: Судан върви към пълен колапс и крах на държавата

В резултат на поредица от кървави конфликти, лошо ръководство, ендемична корупция, дълги периоди на пълна международна изолация и хронична икономическа уязвимост, Судан е класифициран като провалена или крехка хаотична държава в академичната литература и медийни доклади от десетилетия.

Индексът на нестабилното състояние на Фонда за мир, например, класира Судан сред 10-те най-нестабилни/фалирали държави всяка година от стартирането му през 2006 г. (и го поставя в челната петица за 12 последователни години). Въпреки това, до голяма степен благодарение на издръжливостта и решимостта на суданския народ да постигне истинска демокрация, страната винаги успяваше да избегне пълен държавен колапс и изпадане в смъртоносна анархия – досега.

Днес Судан е атакуван от подобна на ИДИЛ измамна милиция и тъй като международната общност изглежда не желае да предприеме необходимите стъпки за защита на крехките институции на страната, той е изправен пред неминуем крах на държавата – възможност, която може да се окаже катастрофална не само за дълго време , а за постоянно, а страдащите хора на Судан и на целия регион да станат постоянна величина.

Силите за бърза подкрепа (RSF), паравоенна група, създадена през 2000 г., за да помогне на дългогодишния владетел на Судан Омар Ал-Башир да се задържи на власт, сега контролира големи участъци от територия в цялата страна. Милицията, съставена предимно от етнически арабски бойци от целия регион, превзе по-голямата част от Дарфур, включително Западен Дарфур, където започна кампания за етническо прочистване срещу народа на "масалит", местни обитатели в района. Съобщава се, че много масалитски съдии, адвокати, лекари, учители, хуманитарни работници и други професионалисти са били жестоко убити в нещо, което изглежда като систематично усилие за убийство на потенциални лидери.

Губернаторът на Западен Дарфур Хамис Абакар също беше брутално убит, а малтретираното му тяло беше изложено на показ, след като обвини RSF в „геноцид“ в телевизионно интервю и отправи призив за международна намеса. Докладите казват, че членовете на неговата охрана също са били избити до смърт.

В седемте града в Дарфур, които понастоящем са под контрола на RSF, бойци са изгорили и ограбили всички хранителни магазини, нападнали са и са сплашвали цивилни и са прекъснали всички комуникационни линии с външния свят. Човек може само да си представи какви ужаси все още се случват в тези места, скрити от погледа на международната общност.

Столицата Хартум, където RSF се бие срещу суданската армия и държава от 15 април, също е в руини. Мъже от милицията са окупирали обществени съоръжения, включително болници и училища, и са ограбили почти всички магазини. Правителствени и цивилни служби и предприятия в центъра на града, както и домове в квартали на средната класа също са били разграбени и оставени в руини. Терорът, който RSF нанася на града, доведе до пълно спиране на държавните институции.

В града и околните райони не се предлага държавна услуга, от събиране на боклука до медицинска помощ. Защото държава де факто - няма! Няма контрол на движението или работещи съдилища. Основни документи, като актове за раждане или смърт и паспорти, не могат да бъдат получени.

Повечето държавни служители, преподаватели, лекари и други основни работници са напуснали града на по-безопасни дестинации в чужбина или другаде в страната. Училищата и университетите са затворени, а повечето обществени сгради са или разрушени, или се използват като казарми от милицията.

Сега суданската държава има само призрачно присъствие в столицата и почти не функционира в другите региони.

Разбира се, това не е първата екзистенциална криза в Судан. Страната е измъчвана от комплексни кризи и сериозни заплахи за нейната жизнеспособност поне от края на 80-те години. Судан премина през много смъртоносен глад, няколко епизода на фалит и изтощителни граждански конфликти.

Никога обаче не се е доближавало толкова близо до преживяването на внезапно и абсолютно разпадане на държавния суверенитет, колкото е днес.

Дори в началото на 20-те години, когато конфликтът бушуваше както в Юга, така и в Дарфур, а потисническият режим на Ал Башир задушаваше нацията на множество фронтове, Судан оставаше до голяма степен функционираща държава. Ръстът на нейния БВП, например, бе средно 6,5 процента между 2000 и 2007 г.

Разбира се, тежкото състояние на нещата днес е пряк резултат от минали грешки. Това бяха десетилетия лошо, недалновидно ръководство, както на национално, така и на поднационално ниво, което най-накрая доведе Судан до ръба на колапса.

В края на краищата настоящата криза има своите корени здраво в епохата на Ал Башир – бившият президент не само лично създаде и упълномощи RSF, но също така култивира режима на безнаказаност, военна зависимост и заличаване на цивилните, които положиха почвата за трагичните събития, на които сме свидетели днес.

След свалянето на Ал Башир през 2019 г. онези, които ръководиха уж прехода към демокрация, не успяха да изведат страната на по-добър път и в крайна сметка стигнаха до ръба на превръщането на десетилетия преждевременни прогнози за провал на държавата в реалност.

Доминиращите политически партии сключиха проблемна сделка с военните, от които RSF беше основен компонент, вместо да разширят гражданския консенсус. Вместо да се съсредоточат върху създаването на конституция и подготовката на страната за демократично управление, тези на власт губят време в спорове по въпроси, които не са съществени за прехода.

Тъй като цивилните пропуснаха възможността да поемат контрола върху процеса, влиянието на военните върху страната се увеличи експоненциално. Появата на армията като водеща сила в така наречения демократичен преход доведе до сравнимо увеличаване на силата на милицията на RSF, която се възприема от мнозина като единствената противодействие срещу ненадеждна и жадна за власт армия.

Окуражен от новооткритата си известност, RSF сега открито води геноцидна война срещу народа на Судан. А суданската държава може би за първи път се бори за самото си оцеляване.

Всичко това поставя регионалните и глобални сили, които отдавна предричаха „провала“ на суданската държава, изправени пред труден избор.

Тези участници, разбира се, могат да се откажат от илюзиите си, че RSF е полезен участник в демократичния преход, да приемат, че това не е нищо повече от феодален престъпен синдикат, който се стреми към геноцид, и да организират широкообхватна (и вероятно скъпа) намеса, за да спаси суданската държава.

Досега обаче ключовите участници настояват да категоризират опростено продължаващата криза като злополучен конфликт между двама еднакво виновни генерали и да игнорират призивите на Судан за смислена, конструктивна намеса.

Великобритания, например, наскоро се присъедини към САЩ в санкционирането на суданската армия заедно с RSF за продължаващото насилие. А на неотдавнашната среща на IGAD в Адис Абеба, която Судан бойкотира, етиопският премиер Абий Ахмед призова за зона, забранена за полети над Судан и забрана за използването на тежка артилерия – ходове, които биха ограбили обсадената суданска армия от нейното малко предимство над RSF и осигури незабавен крах на държавата, излагайки цивилните в Хартум и останалата част от страната на същото геноцидно насочване, на което в момента е подложен Дарфур.

Въпреки, че перспективите за смислена международна намеса почти не съществуват, за щастие има (макар и недостатъчни) усилия да се даде на суданската държава шанс за борба срещу RSF.

Съветът за сигурност на ООН, Международният наказателен съд и правителството на САЩ, например, всички изразиха интерес към разследването и разобличаването на зверствата, извършени от RSF в Дарфур. Изобличаването на насилието на милицията не само ще доближи жертвите му до намирането на справедливост, но ще помогне за делегитимирането му, помагайки на суданската държава да се бори за оцеляване.

Междувременно лидери от седемте съседни на Судан страни наскоро се събраха на среща на върха в Египет и изразиха ангажимента си за запазване на суданската държава и целостта и жизнеспособността на нейните институции – това означава подкрепа на военните, които в настоящата динамика са гръбнакът на Суданска държавност.

Въпреки това, макар и похвални, тези усилия не са достатъчни. Ако международната общност иска Судан да избегне катастрофален колапс, водещите световни и регионални сили трябва да спрат да губят време с добронамерени изявления и изрази на подкрепа и да предприемат значими действия за премахване на заплахата от RSF.

Мненията, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.

Абделуахаб Ел-Афенди е Професор по политика в Института за следдипломно обучение в Доха Абделуахаб Ел-Афенди е професор по политика в Института за следдипломно обучение в Доха. Той е редактор на Genocidal Nightmares: Narratives of Insecurity and the Logic of Mass Atrocities (Bloomsbury, 2015).

Източник: Al Jazeera

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед