„Винаги съм имал обширен поглед върху националния интерес и голяма част от дебата за реализма срещу идеализма е изкуствен. Начинът на дебатът традиционно представлява капан, в който група, която вярва във властта като определящ елемент на международната политика се изправя срещу идеалисти, които вярват, че ценностите на обществото са решаващи. Кенън, Ачисън или някой друг от хората, които споменахте не е имал такъв опростен поглед. Мнението на повечето реалистите е, че при анализ на външната политика, вие трябва да започнете с оценка на елементите, които имат отношение към ситуацията. И очевидно, ценностите са включени като важен елемент. Истинският дебат е над относителните приоритет и баланс.“ Така започва интервю с Хенри Кисинджър, публикувано на страниците на списание "Нешънал интерестс".
Главният редактор на изданието Джейкъб Хелбрун пита бившият държавен секретар относно техниките на водене на външна политика на САЩ и се връща назад към надпреварата между Бари Голдуотър и Линдън Джонсън за президентския пост. „Бях заинтригуван от вашата интерпретация на идеологическата сила, която се появи през 1964 г“, казва той.
Кисинджър отговаря: Това беше нова идеологическа сила в Републиканската партия. До тогава, изгледа за създаване на Източна общност, на базата на исторически модели от европейската история бе доминиращото мнение за външната политика. Този нов поглед към външната политика е по-скоро мисионерски; той подчертава, че Америка има мисия да носи демокрация, ако е необходимо чрез употреба на сила. И той имаше непоносимост към опозицията. След това тези възгледи станаха характерни както за крайната десница така и за крайната левица, и те промениха становищата си от време на време, но неотменно критикуваха яростно администрацията на Никсън.
Бившият американски политик обяснява, че САЩ се е превърнал в една от основните цели на външната си политика "сломяването на Русия".
„Вие смятате, че Рейгън е започнал процеса със своята реч за „Империята на злото“, която бе изговорена в момент, когато Съветският съюз вече бе поел по пътя към поражението. Ние бяхме ангажирани в дългосрочна борба, която даде храна за много конкуриращи се анализи. Имахме нужда да водим Студената война от позиция, в която нямаше да бъдем изолирани, и от която щяхме да имаме най-добрата възможна основа за водене на неизбежните конфликти. Най-вече, имахме специална отговорност да намерим начин да избегнем ядрен конфликт. Търсехме позиция, в която да сме готови да използваме сила при нужда, но винаги ясно дефинирана като крайни мерки, обясни Кисинджър.
Бившият държавен секретар се съгласява, че тон във Вашингтон задават неоконсерваторите и либералните "ястреби", и именно те са изпълнени с решимост да счупят гръбнака на руското правителство, но добавя, че "те все още не са се сблъскали с последствията".
Той припомня, че след края на Втората световна война САЩ се впуска в нови войни. "Ние не трябва да се намесваме в международни конфликти, ако от самото начало не можем да си представим края им и ако не сме готови да полагаме усилия за постигане на такъв край", посочва Кисинджър.
Водещият на интервюто се спира и на въпроса за Китай и протегнатата от САЩ ръка към тази далечна и различна страна. Той пита: „Не е ли опасен Китай в момента?“
Той отхвърля тезата, че САЩ сам е "създал Франкенщайн", като е помогнал на КНР да се открие за външния свят.
„Страна, която три хиляди години е доминирала в своя регион може да се каже, че има присъща реалност. Алтернативата би била да държим Китай постоянно подчинен чрез негласно споразумение със Съветския съюз. Така Съветският съюз, вече напреднала ядрена държава, ще стане доминираща сила в Евразия с помощта на Америка. Но Китай в същността си представлява фундаментално предизвикателство за американската стратегия“, отговаря Кисинджър.
Запитан дали китайският народ би могъл да бъде интегрирани в някаква рамка, Кисинджър отговаря, че това би било предизвикателство, но и задача на САЩ. „Ние не сме добри в това, защото не разбираме тяхната история и култура. Мисля, че основното им мислене е синоцентрично (фокусирано върху самия Китай). Но това може да доведе до последици, които да въздействат глобално. Затова предизвикателството, което поставя Китай е много по-фин проблем от този на Съветския съюз. Съветският проблемът беше в голяма степен стратегически. Тук става въпрос за култура. Може ли две цивилизации, които не мислят по един и същ начин, да стигнат до формула на съжителство, която произвежда световен ред?“
Според американския дипломат Русия и Китай се опитват да се сближат не защото им е угодно, а защото САЩ не им е дал друга възможност.
Относно войната в Украйна, Кисинджър смята, че не става дума дали САЩ ще се отърве от безизходицата в Украйна , а дали ще я реши по начин, който ще въдвори международен ред. Той заявява, че отношенията между Украйна и Русия винаги ще имат специално място в руските умове. Тази връзка не може да бъде проста и да бъде ограничена до една връзка на две традиционни суверенни държави - поне не от руска гледна точка, а може би дори и от украинска. Освен това ситуацията с Украйна не може да се впише в някаква проста схема за прилагане на принципи, действащи в Западна Европа. В този контекст трябва да се анализира как е възникнала украинската криза".
Той обръща внимание, че Москва не би похарчила 60 млрд. евро за превръщане на един летен курортен град в столица на зимна олимпиада, за да започне военна криза само седмица след церемонията по закриването, в която Русия бе изобразена като част от западната цивилизация.
Според него е последвала верига от събития, в които "всяка от страните действаше като че ли рационално, но на основата на собствените си неверни представи за другата страна".
Запитан какво мисли за водещата роля на Германия в случващото се в Украйна и Гърция, бившият държавен секретар на САЩ отбелязва, че Берлин "всъщност не се стреми към такава роля".
"Парадоксално е, че 70 години след като разбиха Германия и нейните амбиции да доминира в Европа, победителите сега я молят, най-вече по икономически причини, да играе водеща роля в Европа. Германия може и трябва да играе важна роля в строителството на европейския и международния ред, но тя не е идеалният водещ партньор за преговори относно сигурността на Европа, когато става въпрос за една граница, която е само на 300 км от Сталинград. САЩ от своя страна не е предложил никаква концепция, освен (хипотезата), че Русия някой ден ще се присъедини към световната общност чрез някакво автоматично превъплъщение", разсъждава Кисинджър. "Ролята на Германия е съществена, но американският принос в дипломацията около украинската криза е абсолютно необходима, за да се впише този проблем в глобалния контекст", подчертава той.
Хелбрун пита още дали ако ние се отнасяме сериозно към Русия като велика сила, ще ни е необходим предварителен етап, за да определим дали техните проблеми могат да се съчетава с нашите потребности.
"Ние трябва да проучим възможността за статут на невоенно обединение на територията между Русия и сегашните граници на НАТО", предлага Кисинджър. По-нататък той уточнява, че Западът се колебае да поеме възстановяването на икономиката на Гърция, ето защо той със сигурност няма да гледа на Украйна като на едностранен проект. Така че човек трябва поне да разгледа възможността за известно сътрудничество между Запада и Русия за една неприсъединена във военно отношение Украйна.
В Украйна кризата се превръща в трагедия, защото това обърква интересите за световен ред, обяснява Кисинджър.