"Когато има проблем с руски проекти, ние съдействаме незабавно и затова сме в съдилищата за АЕЦ "Белене" и вероятно ще ни съдят и за "Южен поток", и за "Бургас – Александруполис". Спираме руски самолети, спираме и три руски проекта, и това ако не са ви партньорите, кои са", каза Борисов в понеделник по време на конференция, организирана от Американската търговска камара.
Този цитат бързо стигна до външния министър на Русия Сергей Лавров и явно го сащиса.
„Просто е поразително как хората не се срамуват от такива изявления. Бих се срамувал пред избирателите и пред страната си”, реагира веднага Лавров.
Какво демонстрира Борисов? Импровизиран опит за висша дипломация? Правешка хитрост за извличане на някаква файда? Или просто допусна досаден гаф в опита си да отбие номера като каже нещо, след като така и така е отишъл на конференцията? Май от трите по малко. Защото той в две изречения даде хляб за толкова многопластови тълкувания, че би хвърлил в смут всеки намръщен анализатор. Първо, Борисов декларира, че сме съвършеният лоялен партньор на САЩ. Поднесено обаче някак троснато и с ясно доловим упрек. В същото време ни представи за жертва, поради някои важни детайли на партньорството ни, които носят загуби. „Спираме руски самолети, спираме три руски проекта…“. Стилът не ви ли напомня на „Правиме ви зали, правиме ви детски градини…“.
Премиерът хем се хвали, че сме спрели проектите, хем жали за тях. Съмнявам се, че не му се е искало да утоли нагона си към рязане на ленти и с няколкото руски проекта? И, разбира се, срещу това да влязат немалко пари у нас. Напротив. Преди участието си в прословутата конференция Борисов бе заявил на предизборна среща в Добруджа: Ако не бяхме паднали от власт, Южен поток вече щеше да се строи.
А сега де…Вместо това, стана точно обратното. Не само, че проектите „изгоряха“ и не станахме партньори с руснаците, ами за десерт ни казаха да им наложим и санкции. Мечките в Камчатка така и не ги усетиха, за разлика от нашите селскостопански производители и туроператори. За капак наистина могат да ни осъдят.
Възмущението на Сергей Лавров е обяснимо. Притеснение обаче би трябвало да има по-скоро у американската страна. Подобни изказвания само на първо четене могат да се окачествят като антируски. По-скоро те биха засилили антиамериканските настроения у нашето население. Това става бързо, лесно, но няма да е много вкусно за някои. Дали Борисов го съзнава или не? Можем ли да твърдим, че му е все тая? Нали освен на автентично десен, усърдно гради образ и на непоколебим антикомунист. Между последното и русофобията обаче днес е поставен знак на равенство. Съответно, между русофилията и комунизма. В това отношение, както и в много други, се върнахме на изходната позиция от началото на 90-те - картата с черепите, „БСП в Сибир“ и пр. оказали се непродуктивно попилени емоции. Въпреки, че когато се налага, напомня за убития от комунистите свой дядо, на Борисов някак не му иде отвътре да бъде русофоб от актуален вид. В тази роля видимо по-добре се справя г-н Плевнелиев. По-скоро го е яд, че тежката ни политическа зависимост ограничава възможностите, които поне на хартия има министър-председателят на една суверенна държава. Особено при рейтинг като неговия и "нарисувани" изборни победи в обозримо бъдеще. Някак напомня късния Живков, доколкото са верни приказките, че осъзнавайки неизбежния крах на "недоносчето", Тато планирал да измени курса, като въведем "немския модел". Знаейки прекрасно, че никой няма да му го позволи.