Румъния - по стъпките на Унгария?

Защо националистите могат да очакват рекорден резултат на предстоящите парламентарни и президентски избори в Румъния? Вината за това е не на последно място на досегашния президент Клаус Йоханис.

В последните години на европейската сцена не се говори много за Румъния, въпреки че страната е шестата по население в ЕС и се намира на югоизточната граница на Общността и НАТО - място със стратегическо значение.

Румъния има най-дългата граница с Украйна от всички държави от ЕС и е важна база за американските сили и силите на НАТО в тази част на Европа. Военната заплаха за Букурещ е и най-голяма - руски дронове редовно избухват над или близо до румънската територия. Румъния обаче почти не участва в дебатите за подкрепата за Украйна, за разлика от Полша или балтийските държави.

Този подход до голяма степен се дължи на президента Клаус Йоханис, който е на поста от десет години. Негови характеристики са тишината и безучастието по отношение на външната политика. А Румъния е държава, в която президентът се смята за ключов участник във формирането на външната политика и за най-важния глас във вътрешната.

Обещания, последвани от пасивност

На фона на този вакуум през следващите седмици в Румъния ще се проведе истински изборен маратон: първи тур на президентските избори утре (24 ноември 2024 г.), парламентарни избори след седмица (1 декември 2024 г.) и втори тур на президентските избори още една седмица по-късно (8 декември 2024 г.), ако, както се очаква, никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство на първия тур.

След два мандата Клаус Йоханис вече няма право да се кандидатира. Той така или иначе не се радва на голяма подкрепа. Преди десет години Йоханис зае поста с големи обещания - да инициира реформи и да се бори с корупцията в държавата. Но той така не успя да се позиционира в политическата джунгла и потъна в пасивност. Това до голяма степен е причината сега да са популярни националистическите и антиреформистките формации.

Фаворит за президентския пост е настоящият премиер Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия (СДП), в която политическо място намериха кадрите от режима на Чаушеску. Партията доминира румънската политика от над 30 години и е единствената в Източния блок, която не е загубила подкрепата си като наследничка на социалистическия режим.

Корупционни скандали

Противно на името си Социалдемократическата партия по-скоро се идентифицира с дясна и националистическа политика, примесена с лява социална реторика. За много румънци СДП е олицетворение на корупцията и корупционните мрежи в посткомунистическата държава. Тя обаче остава водеща политическа сила в селските райони в източната и южната част на Румъния.

Премиерът Чолаку, който според социологическите проучвания ще получи около 24 процента подкрепа, е ветеран на партията и е извървял пътя от местната политика в началото на 90-те години до лидерското място. Чолаку представлява консервативно-националистическото крило на партията и на няколко пъти се прочу с предполагаеми корупционни скандали, включително с неотдавнашна афера около луксозно пътуване. За много румънци обаче той е олицетворение на предсказуемия, средностатистически политик от СДП, който гарантира стабилност и спокойствие и не забравя "малките хора" въпреки възможните корупционни скандали. Ако стане президент, от Чолаку не може да се очаква антиевропейски завой, подобен на този в Орбанова Унгария, а по-скоро, че Румъния ще остане лоялен съюзник на ЕС и НАТО, но във вътрешната политика антикорупционните и съдебни реформи ще бъдат стопирани.

Кандидат на Москва, политически и семейни драми

При Джордже Симион от Алианса за обединение на румънците (АОР) ситуацията е друга. Ултранационалистът събира около 15 на сто подкрепа, но няма нищо общо с румънските националисти от миналото - Симион е почерпил от опита на политици като Тръмп и Орбан и е познат основно от социалните мрежи. На него му е забранено да влиза в Молдова и Украйна, защото твърди, че части и от двете държави трябва да бъдат анексирани от Румъния. Предполага се, че Симион има връзки с руските тайни служби, но доказателства за това няма.

За второто място се бори и Елена Ласкони, лидер на либералния Съюз за спасение на Румъния. Бившата известна журналистка е издигната от партията, позиционираща се като антикорупционна. В тази политическа сила обаче има немалко проблеми и вътрешни диспути, а кампанията на Ласкони отразява именно тях. Кандидатката се опитва да балансира между прогресивната политика и "близостта с хората”. Преди няколко години Ласкони обяви, че е гласувала против референдума за узаконяване на еднополовите бракове, което предизвика скандал, след като дъщеря ѝ обяви, че е част от ЛГБТИ общността. В сравнение с нея за Марчел Чолаку е по-добре на балотаж да иде Джордже Симион - повечето румънци автоматично ще подкрепят "по-малкото зло", както е ставало и преди.

Проучванията за парламентарните избори също са нееднозначни - СПД ще спечели около 25-35 процента от гласовете, националистическата партия АОР - 15-21 на сто, също толкова ще гласуват и за либералите. Едно е сигурно - румънските националисти и популисти могат да очакват рекорден за тях резултат.