Премиерът Бойко Борисов наплаши голяма част от кметовете на ГЕРБ и избраните от Реформаторския блок в областните градове, че Европа променя курса и дава милиарди евро за сигурност, които ще трябва да бъдат намерени отнякъде и е възможно това да е чрез по-строг контрол по европейските програми.
Това стана в навечерието на разглеждането в парламента на второ четене на бюджета за 2016 г.
Премиерът призова кметовете на големите градове да не изпадат в популизъм и да увеличат местните данъци и такси, за да не товарят държавния бюджет, както досега. Борисов намекна за клонящи към нула ставки за малките населени места и селата.
Борисов се скара на кметовете, че не били съгласни с идеята на финансовия министър Владислав Горанов общините да определят от 0 до 2% от данък общ доход за тях. "Всички подскочиха, особено приятелите ни от Реформаторския блок, ние го изтеглихме", посочи премиерът. Направи експеримент всички кметове с дългове в залата да станат прави и по-голямата част от тях станаха, а Борисов каза: "Сиреч имате дългове, но не искате вие да си съберете данъците, а искате от мен да ви дам 160 млн. лв." Той ги посъветва да не бъдат популисти и добри, а прагматични.
Ако се абстрахираме от хаотичното и паническо говорене на премиера и вицепремиера, можем да си направим един важен извод, който едва ли ще чуем в дебатите за бюджет 2016.
България ще се принуди да повишава данъците, но признаването на тази необходимост трябва да дойде в следваща предизборна кампания, или отвън, например от Европейската комисия. Ако се направи от управляващите сега, опозицията ще ги обвини, че са се провалили в обещанието си да осигурят управление при запазване на ниските данъчни ставки. Това прогнозира в блога си политическият и финансов анализатор Стефан Андонов.
Първото, което ще се заговори е да бъде вдигнат
данъкът върху добавената стойност (ДДС).
Причината е, че той е най-лесен за събиране – плаща се от потребителите при всяка покупка. Основава се на принципа – ако купуваш, плащаш, ако пестиш, не плащаш.
Натрупаното конвенционално познание също ще говори в полза на повишаването на ДДС. Моделите на Международния валутен фонд показват, че той ще има най-малко негативни последствия за стопанската активност, защото не увеличава облагането на онези, които произвеждат и наемат работна ръка, следователно им позволява да произвеждат повече и да наемат повече работници.
Не на последно място можем с доста увереност предположим, че ако ДДС се увеличи с 3 процентни пункта, приходите в бюджета ще се увеличат с около 1.16 милиарда лева. Поне така излиза, ако сумата на сегашните приходи от ДДС се раздели на сегашната ставка. Всеки процентен пункт от ставката носи на бюджета по 386 милиона лева.
Вдигането на ДДС изглежда неутрален ход, но всъщност натоварва само средната класа и бедните.
Какво обаче ще се случи с потребителите?
Хлябът, който струва лев без ДДС и 1.2 лева със ДДС ще има нова цена от стане 1.26 лева с ДДС и е най вероятно търговците да закръглят нова цена от 1.3 лева за хляб. Маратонките от ниския ценови клас, струващи 50 лева без ДДД и 60 лева със ДДС, ще имат нова цена от 61.5 лева с ДДС, а след закръглянето ще станат 62 лева.
Ако едно домакинство се е издържало с месечни разходи от 1800 лева, то реално е плащало 300 лева ДДС за стоки и услуги с обща цена 1500 лева. Е, при новия ДДС разходите на това домакинство ще се повишат на 1845 лева, или животът ще поскъпне с два процента и половина.
Ако пренесем това поскъпване върху примерен пенсионерски бюджет от 480 лева месечно, то след въвеждането на новата ставка същото потребление ще струва 492 лева. А за пенсионерите 12 лева не са малко, пресмята Стефан Андонов.
Максималният размер на държавния дълг за 2016 трябва да бъде 26 млрд. лв. или 2 млрд. лв. повече от 2015 година, уточни Димитър Танев от Реформаторския блок. България е на трето място по най-ниско дългово бреме. Преди нас са само Естония и Люксембург, добави той. Ако искаме повече пари за социални плащания, трябва да увеличим дълга и дефицита, а от Реформаторския блок сме против подобно увеличение,
каза той и допълни, че Блока настоява административната реформа да продължи и през 2016 година. За РБ свиването на разходите и реформите в ключови сектори са основна цел, категоричен бе Танев.
Предвидени са разходи за съживяване на икономиката. Когато бизнесът има капацитет за повече, тогава и държавата ще има средства. Всичко останало са пари от нов дълг, което е неприемливо, заяви депутатът.
Сега БСП критикуват, но не виждам защо се гордеят толкова с инвестиционната програма по времето на кабинета „Орешарски“. Тъй като нямаше пари, се вдигнаха изкуствено приходите и 500 млн лв бяха похарчени абсолютно непрозрачно само за 2 месеца, каза Танев.
„Бюджетът за 2016г е антисоциален, объркан и формален.
Това е някаква стъкмистика от числа, без приоритети”. Това заяви народният представител от БСП Чавдар Георгиев. Според него това е поредният бюджет на дясното управляващо мнозинство, което гледа на политиката по опазване на околната среда като на доведеното дете на държавата. „Той е формален и объркан и това се вижда от някои от заложените параметри”, коментира той. Като пример Георгиев посочи предвиденото увеличение на приходите от държавни такси. „В сравнение с 2015 г, където приходите са 3 100 000 лв., за 2016г се предвижда от 42 430 000 лв. Това увеличение е 14-15 пъти. Кой ще плаща тези такси? Реално ли е това?”, попита народният представител.
От гледна точка на устойчивост на публичните финанси най-важните показатели са бюджетният дефицит в следващите 3 години и съответно нивото на дълга в края на периода. И по двата показателя има подобрение – бюджетният дефицит ще намалява ежегодно и по-бързо, отколкото беше планирано през пролетта и ще достигне 0,5% от БВП (по европейската методология) през 2018 г., около две години предсрочно. Също с две години предсрочно ще се постигне и средносрочната бюджетна цел – през 2017 г. структурният бюджетен дефицит ще спадне до 0,9% от БВП. С това България не просто ще изпълни Маастрихтските критерии за таван на дефицита от 3% от БВП, но и доста по-строгите изисквания на фискалния пакт, коментира в социалните медии икономистът Георги Ангелов.
От своя странна Алтернативният бюджет за 2016 г. на ИПИ си поставя две големи цели. Първата е да се елиминира най-голямата заплаха пред икономиката на страната - хроничните дефицити в бюджета, които са резултат от популистки харчове, нежелание за реформи и лесни актуализации на бюджета в последните години. Втората голяма цел е да се аргументира и насочи неизбежната реформа в сектор "Правосъдие и вътрешен ред", което включва както дълбоки промени в структурата и работата на съдебната система, така и рационализация в бюджетите на силовите ведомства.
Тези цели остават нереализирани в бюджета за 2016 г., предложен от правителството на Бойко Борисов.
Вече вървят залози в кулоарите на парламента дали на ранна пролет в кишата или в разгара на туристически сезон ще се заговори за вдигане на ДДС.