„Решението за съвместна отбрана на въздушното пространство с други страни-членки на НАТО е съвсем нормално. Мисля, че България даже доста закъсня с неговото приемане, тъй като от доста години страната вече е член на НАТО. Това е съвсем нормална процедура и всички апокалиптични описания, че това ще ликвидира българската авиация за съжаление са политически инсинуации. България има нужда от поне 24 съвременни изтребителя, за да може да решава задачите не само за охрана на въздушното пространство, а и за поддръжка действията на сухопътни войски, на военноморски сили, за въздушно разузнаване.“ Това заяви в интервю за Факти.бг о.р. генерал майор Съби Събев, който е председател на Съюза на офицерите от запаса "Атлантик".
Одобрявате ли приетите от НС на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които се дава възможност за съвместна отбрана на въздушното пространство с други членки на НАТО?
Това е съвсем нормално решение. Мисля, че България даже доста закъсня с неговото приемане, тъй като от доста години страната вече е член на НАТО. В НАТО има редица процедури, по които се осъществява фактическо усилване на противовъздушната отбрана на страните членки, особено при кризисни ситуации. Нека да си припомним, че в резултат на украинската криза самолети на НАТО бяха разгърнати на територията на Полша, Румъния и включително на територията на Турция. Турция дори бе подпомогната със зенитно-ракетни комплекси „Патриот“от страни членки на НАТО. Това е съвсем нормална процедура и всички апокалиптични описания, че това ще ликвидира българската авиация за съжаление са политически инсинуации.
Има ли нужда България от спешно въоръжаване?
Определено България има нужда от превъоръжаване и то доста отдавана. Тя доста закъсня със своята програма за по-широка модернизация на въоръжените сили, тъй като нашето въоръжение и оборудване трябва да бъде напълно съвместимо със стандартите на НАТО, което за съжаление към настоящия момент не може да се потвърди за всички основни сетивни въоръжения. Визирам бойни самолети, кораби, наземни средства и т.н. С плана за развитието на въоръжените сили до 2020 г. аз мисля, че това е първата стъпка в правилната посока и тя трябва да продължи в средносрочен и дългосрочен план. Най-належащото, което трябва да се направи е България да подмени своите изтребители, за да бъде напълно съвместима в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. Тоест българските самолети да могат да действат съвместно с всички самолети на останалите страни-членки на НАТО. Затова е необходим западен тип изтребител, със съответните системи за опознаване, които могат да работят по натовски стандарти. Да се надяваме, че до 2016 г. това решение ще бъде взето.
От какъв брой изтребители има нужда България?
По мое мнение и отчитайки възможностите на страната, България има нужда от поне 24 съвременни изтребителя, за да може да решава задачите, не само за охрана на въздушното пространство, а и за поддръжка действията на сухопътни войски, на военноморски сили, за въздушно разузнаване. Така, че минимум 24 изтребителя са нужни на малка страна като България. Към тази бройка се ориентират, макар и в момента да са малко повече, въздушните сили на страни като Дания, Белгия и т.н. В Холандия са малко повече. Сигурно Унгария и Чехия ще се ориентират към по-голям брой, макар те да имат 14 или 16. 24 е минималния брой. Казвам ви го като човек, който дълги години е работил във военновъздушните сили и познава спецификите на задачите на авиацията.
В Швеция обсъждат връщането на военната повинност, заради бежанската вълна. Трябва ли този въпрос да бъде повдигнат и в България на фона на бежанската криза?
Действително някои страни обръщат тенденцията от непрекъснато съкращаване на военните сили, към тяхното увеличение. Като пример може да се даде Полша която от 80 000 въоръжени мирновременно сили, обмисля да ги качи на 100 000. За връщане на наборна служба би трябвало да се говори в условията при много кризисна ситуация. Бих казал предстояща война, при която за въоръжените сили ще е необходимо да се завърнат в пълния си мащаб, за да защитят страната. Не считам, че към този момент има нужда България да върви към това. Това е така, защото наборната военна служба не създава нужните военни способности, които могат да бъдат изпълнени. Дали тя ще бъде 6 или 12 месеца, това е една непрекъсната рутация на обучение на млади хора. Те след 6 или 12 месеца излизат от въоръжените сили и след това държавата не може да ги използва. Истината е, че много по-добрият вариант е професионалната армия да бъде увеличена, тъй като професионалният войник е подготвен по-мащабно и по-комплексно, като може да борави със съвременните технологии, които непрекъснато навлизат във въоръжените сили. Бих казал, че към наборна армия може да се премине при широкомащабен военен конфликт, когато са необходими по-голям брой въоръжени сили. Но в мирновременна ситуация или кризисна ситуация, която не стига до война мисля, че това е по-скоро грешен подход.