Кризата на представителната демокрация се задълбочава

Имаме задълбочаваща се криза на режима, в който живеем – представителната, либералната демокрация. Очевидно политическият елит, не говоря за лидерите, а по-скоро за партийните субекти, не успява да отговори на нуждите, потребностите и проблемите на голяма част от българското общество. Това каза за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“ социологът Стефан Георгиев.

"Става така, че имаме елит, който все повече се вглежда и вторачва в своите околни, нека да ги наречем "твърдите ядра“, близките симпатизанти, активистите. Енергията, фокусът, риториката, пропагандата – всичко това се свежда до тези групи и така все повече български граждани се изключват, самоизключват или биват изключени от политическия процес. Получава се така, защото от една страна – имаме подмяна на дневни редове, които не съответстват на истинските проблеми за по-голямата част от хората. Политиците говорят на един език, на все по-стесняваща се група от избиратели, докато дневният ред на мнозинството от българите всъщност е различен. Оттук следват няколко паралелни процеса. Единият – елитът, лидерите и политическите партии допринасят за изключването на избирателите от политическия процес, но в същото време наблюдаваме и друга тенденция – все повече българи решават да се самоизключат или през неучастие в избирателния процес, или чрез опцията "Не подкрепям никого“ в интегралната бюлетина, чийто брой расте“, обясни той.

"Хората, които гласуват с "Не подкрепям никого“ не искат парламентарна група, те казват: "Ние отхвърляме този политически елит“, "Ние не искаме да легитимираме точно този политически елит“. И това е различно гражданско поведение от негласуването. Става въпрос за отхвърляне и делегитимация на политическия елит“, добави Георгиев.

"През последните години можем дори да наблюдаваме онлайн работата на Парламентарните комисии, тоест имаме повишаване на т.нар. "прозрачност“, на начина, по който законодателният орган работи в България, обаче това не води до по-голяма мотивация на българина да гласува. Това е парадоксално. Просто сме в ситуация на задълбочаваща се криза на представителната демокрация. Не казвам, че трябва да се промени избирателната система или че трябва да имаме друг режим на управление, но този, в който живеем, започва да буксува все по-дълбоко и по-дълбоко“, коментира още социологът.

По думите му проблемът не е само у нас, а е общоевропейски: "При нас обаче той е много по-дълбок. Имаме по-крехки традиции по отношение на демократичния живот, по отношение на вътрешно-партийната организираност, имаме тотално несъответствие между дневния ред на елита и дневния ред на голяма част от хората. Не е случайно, че толкова често ходим на избори и в същото време с всеки следващ избор избирателната активност намалява. Няма как да очакваме, че имаме мобилизационна вълна, която да поддържа висок интерес към процес, който е ялов“.

На въпрос как да върнем хората до урните ефективно, той отговори: "Няма лесна рецепта, решението е комплексно. Тези процеси са дългосрочни, бавни, трудни и скъпи, свързани със скъсяване на дистанцията и възстановяване на връзката между политическия елит е гражданското общество. Става въпрос за по-интензивен диалог не между една част от елита към друга част от елита. Имаме нужда от диалог и умение за поемане на критична перспектива между гражданите и този елит. За съжаление, тези процеси са бавни, няма как да се случат до 9 юни. Вероятно няма как да се случат и до следващите избори, които няма да е изненада за никого, ако отново биха били предсрочни. Кампанийността не само на партиите и коалициите, но и на Европейската комисия, или не работят, или работят с много спорен успех. Не наблюдаваме масова мобилизация в резултат на една такава кампания“.

"Европейските избори са изключително непопулярни сред много голяма част от гражданите на страните-членки в ЕС. Причините са сходни, както и у нас – скъсана връзка между гласоподаватели и елит, който разказва неща, които не успяват да намерят олицетворение в ежедневието на трудовия човек. Такива връзки има, но много често не успяваме да ги преработим“, коментира още Стефан Георгиев.

Що се отнася до предизборната кампания, която тече в момента у нас, той няма много високи очаквания.

"Едното ми очакване е свързано с избирателната активност. Съчетание между европейски и национални избори не сме имали досега. Избирателната активност вероятно ще е близка до предходните избори, а може би и по-ниска. Другото ми очакване е за повече дебати. Това е нещо, което може да привлече интерес, макар и краткосрочен. Имаме нужда от повече медийно време за тези претенденти, които заявяват своята готовност да се включат в изборите както за национален, така и за европейски парламент“, обясни политологът.

Стефан Георгиев изрази надежда това, което предстои да видим в остатъка от предизборната кампания, да успее да убеди повече български граждани да гласуват.