The Economist, Великобритания
През декември 1979 г. съветските войски нахлуха в Афганистан. Цената на петрола в този момент беше на високи нива от 101 долара за барел. Високата цена, в съчетание с бързо растящия добив в Западен Сибир, позволи на Съветския съюз да получава безпрецедентни доходи. Вместо да запази тези пари за черни дни, съветското правителство финансира външнополитически авантюри и внасянето на продоволствия. След седем години цената на петрола падна примерно на 30 долара, а Михаил Горбачов започна своята политика на перестройка и сближение със Запада. Високата цена на петрола съвпадна по време със съветската агресия, но когато цените паднаха, Съветският съюз стана много по-демократичен и по-дружелюбен по отношение на Запада.
Фактът, че цената на нефта е в зависимост със съветската политика, не предизвиква учудване – в неконкурентната командна икономика доходите от петрола и газа съставяха 67 процента от целия експорт. Заедно с това, тази зависимост продължи и след разпадането на Съветския съюз и прехода към пазарна икономика, а петролът и синьото гориво не престанаха да бъдат главните източници на доход от руския експорт. Когато Владимир Путин дойде на власт, цената на черното злато бе на ниво от 25 долара за барел. Г-н Путин стана съюзник на Съединените щати, не възразяваше на разширяването на НАТО, която включи и Прибалтийските страни.
Атентатът от 11 септември 2001 г. той възприе като възможност за сближение със Запада. Само седем години след това, когато цената на петрола достигна 105 долара за барел, Русия нахлу в Грузия, след което отношенията на Москва и Америка значително са влошиха. Заради световната финансова криза цената на петрола падна на 67 долара за барел, а Русия се съгласи с Обама да проведе „рестарт“ (макар тези усилия да се оказаха безрезултатни).
През последните две години Русия засили своята агресивна политика в чужбина.
Окупацията на източната част на Украйна и анексирането на Крим станаха в момент, когато цената на петрола все още беше 100 долара за барел. Но когато цената рухна, позицията на Путин не стана по-дружелюбна нито по отношение на Запада, нито по отношение на съседните й държави. В крайна сметка той предложи война на Украйна и патриотическа еуфория като компенсация за падащите цени на петрола и отсъствието на икономически ръст. През септември Русия продължи да демонстрира своята военна сила, този път в Сирия. Това стана нейната първа интервенция в Близкия изток за последните няколко десетилетия.
В момента там Русия продължава да бомбардира в подкрепа на своя отдавнашен съюзник и изпитващ големи проблеми Башар Асад, а целите на руската авиация са опозиционните бунтовници (и в по-малка степен) Ислямска държава. Руското присъствие в богатия на петрол регион скоро бе принудено да премине тест на фона на и без това обтегнатите международни отношения и стана след като Турция в края на ноември свали руски бомбардировач.
Руските военни действия в чужбина продължават да набират скорост, а цената на петрола падна до твърде тревожни нива. На този фон щастливият край в съревнованието между режима на г-н Путин и цената на петрола става все по-малко вероятен.