Колапсът на българската Корпоративна банка през 2014 г. от скоро занимава Международния център за уреждане на инвестиционни спорове ( ICSID* , дело No. ARB/15/43), пише германският портал за правни новини Юве. Оманският държавен фонд SGRF, който притежава 30 процента от банковия институт, си иска парите обратно и заради това съди България. Обвинението: Корпоративна банка е затворена по политически причини, въпреки че нейното саниране беше възможно. С това са били нарушени правата на инвеститора.
Фондът от султаната Оман влезе със своята инвестиция в тази история , която се приема като разбойническа и която се разиграва в центъра на Европа. Въпросът е дали балканската държава дължи обезщетение на инвеститорите от Арабския полуостров или те просто са имали лош късмет.
Факт е, че българската централна банка затваря през юли 2014 г. до тогава четвъртата по големина банка на страната, след като по медийни съобщения е правила съмнителни сделки. Случаят вкара България в банкова криза. Месеци наред Корпоративна банка остана затворена. Олигархът Цветан Василев, основният собственик на банката, се премести в чужбина. По-късно през ноември Централната банка отне лиценза на Корпоративна банка и тя тръгна към несъстоятелност.
Пред съда, който се конституира в края на февруари, ще става дума за причините за края на банката и за действията на българските власти. В обръщение са най-различни версии. В един парламентарен доклад банката бе определена като пирамида, а надзорните органи са се провалили. През април м.г. Главната прокуратура даже внесе обвинение за престъпление по служба срещу бившия подуправител на централната банка Румен Симеонов. Той не бил изпълнил надзорните си задължение и за това Корпоративна банка е застрашила финансовата система на страната.
Основният собственик Василев вижда това по друг начин – банката е била икономически здрава. Фалитът е предизвикан изкуствено чрез политически комплот, защото заинтерисувани кръгове са искали да вземат апетитни парчета от банката и да се освободят от кредити. Някои данни сочат, че най-малко тезата за кампания срещу Корпоративна банка не е дошла напълно от нищото, пише в статията на Юве. Главният противник на Василев е олигархът Делян Пеевски, бивш негов бизнеспартньор. На влиятелния предприемач и политик се приписват връзки с организираната престъпност.
Във водовъртежа на този непрозрачен спор попада инвеститорът от Оман. Близо 85 милиона евро са тези 30 процента собственост в Корпоративна банка преди да бъде дръпнат шалтера и последвалото потъване на банковия институт. Според състоянието на нещата голяма част от парите ги няма. Аргументът на фонда е, че още преди октомври 2014 г. заедно с други инвеститори е предложил план за саниране на банката. Но държавата в известна степен е регулирала фалита на банката, която малко преди това е обявила несъстоятелност.
Според „Прозрачност без граници“ България е една от най-корумпираните страни в Европа. Според публикувания от нея индекс републиката е на едно място с Ямайка, след Южна Африка и всъщност след Оман. В спора за банковия фалит фондът иска обезщетение заради незаконното отчуждаване. Той се позовава пред арбитражния съд на едно споразумение за защита на инвестициите между България и Оман от 2007 г.
Представител на оманския държавен фонд SGRF е Freshfields Bruckhaus Deringer (Франкфурт): Д-р Борис Касоловски (Dr. Boris Kasolowksy)- ръководител, д-р Уилиболд Плесър ( Dr. Willibald Plesser) – Виена; в сътрудничество с Робърт Уайтнър (Robert Whitener).
Представител на България е Arnold & Porter (Вашингтон): Паоло ди Роса (Paolo Di Rosa), Джийн Калички (Jean Kalicki), Дмитри Евсеев (Dmitri Evseev) и Дейвид Рийд (David Reed) и двамата от Лондон), и Tomov & Tomov (София) -Лазар Томов.
Международен арбитражен съд към Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID): Вогън Лоу (Vaughan Low) - президент; Великобритания, Дейвид Хей (David Haigh) - определен от държавния фонд SGRF арбитражен съдия, Kanada), Бриджит Щерн (Brigitte Stern), Франция (определена от България за арбитражен съдия).
За екипа на Freshfields около Касоловски, един от най-опитните експерти в спорове по защита на инвестициите в Източна Европа, това е второ арбитражно дело в Международния арбитражен съд към Световната банка с България от отсрещната страна. След 2013 г. екипът защитава енергийния концерн EVN. Концернът се чувства излъган за своите инвестиции в българската електропреносна мрежа., защото правителството нареди падане на цените на тока и не е изпълнило други обещания към инвеститорите ( ICSID дело No. ARB/13/17).
В това дело, по което EVN се позовава на международната енергийна харта (ECT) и механизмите за защита на инвестициите, България се представлява от вашингтонския екип White &Case около партньорите Abby Cohen Smutny и Petr Polášek. Бутиковата кантора Tomov&Tomov , която действа и по двете дела, редовно се привлича от българското правителство като местен съветник по дела в Международния арбитражен съд на Световната банка.
Вогън Лоу, председателят на арбитражния съд в спора за Корпоративна банка, е известен професор по международно право от Оксфордския университет. Французойката Бригите Щерн, определена от България, също е известен професор по право. Касаловски неговият екип нямат работа с нея за първи път като арбитражен съдия. Тя беше в съдийския екип по случая, когато Freshfields през 2013 г. помогна на Румъния срещу двама турски инвеститори. Третият арбитражен съдия в актуалния български случай е канадецът Дейвид Хей, партньор на кантората Burnet Duckworth & Palmer от Калгари.
* Международен център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) е автономна институция, тясно свързана със Световната банка. ICSID е създадена от Вашингтонската конвенция от 1965 г. за уреждане на инвестиционни спорове. Целта на конвенцията е да се стимулира по-голям поток на международни частни инвестиции между страните-участнички. Основна задача на ICSID да посредничи при уреждане на спорове между чужди инвеститори и техните „страни-домакини“.