От години се говори за дългоочакваната пълна либерализация на пазара на електроенергия и, като че ли, всяка следваща година е предпоследна по една или друга причина. Покрай освобождаването на пазара се заговори и за това, че то е свързано с увеличаване на цените за домакинствата. Естествено, изпълнителната власт започна да обсъжда варианти за защита на уязвимите групи от евентуално увеличение на цените. Това пише в анализа си Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).
От началото на годината усилено се заговори за въвеждане на „социална цена” за определен размер потребена електроенергия от социално слаби потребители, които отговарят на съответните критерии за доход.
Идеята е изненадваща по няколко причини.
Първата от тях е липсата на социална цена в момента. Нещо повече – до август 2015 г. потребителите на регулирания пазар – домакинства и небитови потребители, плащаха по-високи сметки от тези на свободния пазар заради добавката „задължения към обществото”.
Тя беше изравнена едва с началото на настоящия ценови период август 2015 – юни 2016 г. С други думи, ако липсата на социална цена досега не беше проблем, но след либерализирането на пазара ще се превърне в такъв, това навежда на мисълта, че сегашната цена на електроенергията за домакинствата по-скоро изпълнява социална функция, отколкото икономическа и не покрива производствените разходи на компании.
Втората причина, будеща изненада, е, че социална цена на електроенергията има в периода 2002-2004 г., но е отменена в рамките на следващите две с ценовите решения на регулатора.
Аргументите за премахването ѝ са три:
въвеждането ѝ е с ограничено действие и трябва да отпадне до края на 2004 г., нищо че реално е отменена близо две години по-късно; постигане на равнопоставеност между битовите потребители и премахване на кръстосаното субсидиране между тях; изискване на Европейската комисия във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз.И ако първата причина е субективна, т.е. държавата може да реши да удължи периода на действие, то другите две са напълно обективни.
Така например чл. 31, т. 6 от Закона за енергетиката изрично забранява кръстосаното субсидиране чрез цените и въвеждането на социална цена противоречи както на закона, така и на предишно решение на регулатора.
Нещо повече, ако ЕК изрично е отправила критика в тази връзка в мониторинговия доклад за степента на готовност за членство на страната в ЕС, дали ще приеме връщането на социалната цена равнодушно?
Тези аргументи против въвеждането на „социална цена” на тока обаче не значат,
че при евентуално увеличение на цените на електроенергията не трябва да се търсят механизми за защита на уязвимите групи потребители. Означава просто, че тази защита не бива да се прави чрез поддържане на ниски цени за определена група потребители. Причината не е, че ЕК ще се разсърди или че се погазва закона, а че това противоречи на икономическата логика.
Тя гласи, че цената се определя от търсенето и предлагането, а за да работи едно дружество, цената трябва да е достатъчна, за да покрива разходите на компанията и да осигури съответната норма на печалба.
Социалната защита е в компетенцията на социалната политика
и решението на този евентуален проблем трябва да се търси там. И в момента съществуват програми за социално подпомагане, една от които осигурява помощи за отопление.
Ако Министерството на труда и социалната политика може да обоснове необходимостта от осигуряване на допълнителни средства на уязвими групи от населението за подпомагане на тяхното потребление на електроенергия, нищо не пречи или обхватът и целите на тази програма да се увеличат, или да се създаде нова, която е насочена именно към това. Изследване на Световната банка показва, че помощите за отопление в България са вторите най-ефективни в страната, което означава, че има възможност отпускането на помощи за потребление на електроенергия също да бъде добре структурирано и да достига наистина до нуждаещите се групи от обществото.
И ако трябва да обобщим –
обсъжданите мерки за въвеждане на социална цена на електроенергията не са добра идея,
защото изкривяват пазара и са дискриминационни срещу част от потребителите. Използването на крайните цени като инструмент в социалната политика на правителството никога не дава добри резултати - за справка: регулирания сегмент на електроенергийния пазар през последните години.
Още повече, че съвсем съзнателно страната ни се е отказала от този инструмент преди десет години и не е необходимо да се връщаме към неработещи практики.