На 1 април 1924 г. 34-годишният Адолф Хитлер, странен художник и бивш войник от Австрия, влиза в затвора на баварския град Ландсберг, за да излежи петгодишна присъда за организация на неуспешен преврат, при който са убити 18 души, сред които и четирима полицаи. Хитлер се оказва в затвора на Ландсберг като ръководител на малобройно, губещо влияние и дилетантско антисемитско политическо движение – националсоциалистическата немска работническа партия, пише The National Interest. Девет месеца по-късно той излиза от затвора, вече много по-уверен в себе си и постепенно придобива известност и власт.
И нещо много по-важно. Хитлер излиза от затвора като автор на книгата „Моята борба“. В тази книга според биографа Фолкер Улрих „са събрани в едно биографията на Хитлер и неговата политическа програма“. По този начин „Моята борба“, публикувана в периода юли-декември 1925 г. е първата крачка към създаването на култа към личността на автора. Хитлер - лидер на нацистката партия, а затворът в Ландсберг - неговата лаборатория и лабораторията на нацизма.
Книгите за Хитлер са предостатъчни. Но написаната от Улрих нова биография „Хитлер: Възход. 1889 – 1939 г.“, се отличава на фона на останалите благодарение на прецизния научен подход на автора и неговия отказ от създаване на митове. „Глобалната индустрия на развлеченията отдавна е протегнала ръце към Хитлер и го е превърнала в герой на сензационни материали и символи на ужаса за масовата култура“, пише Улрих.
Бил ли е Хитлер креатура на големи политически и културни сили? Или се е създал сам?
Мисията на Улрих е да "събере и синтезира" всички трудове на Хитлер. Това е очевидно, тъй като той проучва прекараното време на Хитлер в Ландсберг. "Решетките само насърчават Хитлер да вярва в себе си и в историческата си мисия."
Баварските власти услужливо хвърлят заедно в затвора бъдещия диктатор и неговите съмишленици, най-отявлен сред които е Рудолф Хес. "Съкилийниците на Хилтер, и най-вече Хес, правят всичко възможно, за да засилят убежденията му." Австриецът и другите му сънародници, лишени от свобода, се срещали ежедневно за обяд. "Другите затворници стоели зад столовете си и изчаквали мълчешком за вика "Внимание!". След това Фюрерът влизал с обкръжението си през редиците от верни поданници и сядал в горния край на масата."
Следвала кратка реч от негова страна, удостоена от последователите с поздрава “Sieg heil!”.
Ландсберг бил изключително удобен за Хитлер, дори по-удобен от занемарените апартаменти и общежития, които той обитавал в по-голямата част от съзнателния си живот. Това не било никак случайно. По време на целия процес, от арестуването до осъждането на Хитлер, баварското правителство показало, че се страхува от него и че симпатизира на расово фанатичните му възгледи. "Познавам те", обърнал се един от надзирателите към него. "Аз също съм националсоциалист."
"Хитлер се е наслаждавал на редица привилегии", пише Улрих. "Килията му е била голяма, проветрива и добре обзаведена стая с просторна гледка. Като допълнение към обилната си храна, сготвена в затворническата кухня, Хитлер постоянно получавал колети с деликатеси".
Хитлеровият неуспешен опит за преврат показал на германския народ, че "той е човек, който не само говори, но и действа в критични ситуации. Човек, който е готов да поеме големи лични рискове". Затворничеството облекчило Хитлер от ежедневното напрежение и му дало предостатъчно време да се вижда с поддържниците си - до пет на ден. Също така лишаването от свобода му дало шанса да се съсредоточи върху написването на "Моята борба".
И тъй, успокоен, Хитлер ядял, усъвършенствал лидерството и ораторските си умения, работил над книгата си и се държал прилично. Противно на бунтарското си поведение, тикнало го в Ландсберг, в затвора той бил същински ангел. "Хитлер усърдно избягвал всякакъв конфликт със затворническите власти", продължават още от The National Interest.
Поведението на Хитлер не било единствено, за да запази позицията си. Също така, благоприличието му било ключов философски ход. И докато преди възходящият властелин се целел в лидерство чрез преврат, то сега той искал да поеме контрола над държавата, използвайки собственaта ѝ система.
"Именно в затвора Хитлер осъзнава, че насилието не е решение на уравнението, защото държавата е прекалено добре устроена и разполага с всички нужни оръжия", пише още Улрих. Хитлер живял, воден от това убеждение. Освободен предсрочно от затвора през декември 1924 г., Хитлер реорганизирал Националсоциалистическата партия, промотирал книгата си и успял да накара хорската маса да симпатизира на антисемитската му риторика, на фона на икономически стрес и политическо напрежение.
През 1932 г. Хитлер се кандидатира за президент, но губи изборите. Въпреки това, под неговото ръководство нацистите печелят най-много места в парламента. Държавният глава Пол фон Хинденбург с неохота назначил Хитлер за канцлер. Година по-късно нацистките законодатели приемат закон, проправящ път на Хитлер към диктаторски правомощия. Без да губи време той повежда страната си към геноцидна война. Добре подготвен от времето, прекарано в уютния затвор.