Месеци след като са заглъхнали оръжията на руско-турската освободителна война и родината ни е разкъсана от Берлинския диктат на Княжество България и Източна Румелия в старата ни столица Велико Търново се приема конституция. Нейният член 61 гласи:
Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.
Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.
Вкусили първите глътки на свободата създателите на конституцията ни решават да не лишават от благото на свободата нито един бежанец или мигрант. В наши дни бягащите от конфликтите в Близкия изток са държани в бежански центрове в мизерни условия.
Това става в страна – членка на ЕС.
Създателите на Търновската конституция са били мъдри. Те са знаели, че силна държава се гради от свободни, смели, силни и предприемчиви личности. В наши дни бягащите от зверствата на гражданските войни в Близкия изток са държани като престъпници. Обществото ни дори толерира насаждането на омраза към тях. Водещи телевизии показват разни паравоенни пазванти, които обичат да връзват със свински опашчици бежанците.
Не! Няма надежда за горда европейска България, биха казали скептиците.
Не! Има, надежда! Тя е в сърцата на десетките доброволци, които се грижат за бежанците. Тя е в коричката хлебец, която бабата от селото на границата посреща бягащите от гражданската война в Сирия!
Тя е в духа на Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.
Тези думи дадоха подслон и прием на арменци, белогвардейци и гърци. След Гражданската война в Съветска Русия 120 000 белогвардейци идват в България 20 000 са униформени, около 100 000 - цивилни граждани. България тогава се възстановява от три войни. Две от тях е загубила – Междусъюзническата и Първата световна.
След края на гражданската война през 1946-1949 г. в Гърция около 25000 хора с леви убеждения намират подслон в България. Всички знаем и сме учили за бежанските вълни от българи, които търсят подслон в Отечеството.
„Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.“ Тези думи са изписани на надгробната плоча на Яне Сандански.